Ан Райс - Ве

прекара следващите шест месеца в пиянство и скръб. Не можа да

повярва, когато разбра, че Елизабет се е омъжила за професор от

Харвард, и ликуваше, когато година по-късно тя се разведе.

Веднага отиде в Ню Йорк, за да я утеши, но се скараха жестоко в

Музея на изкуствата <���Метрополитън> и той плака през целия полет на

връщане. Всъщност изглеждаше толкова тъжен, че стюардесата го

отведе в дома си и се грижи за него цели три дни.

Когато на следващото лято Елизабет дойде, Джудит вече се бе

появила в живота на Майкъл.

Джудит и Майкъл живяха заедно почти седем години и никой не

вярваше, че могат да се разделят. Тогава внезапно Джудит забременя и

въпреки неговото нежелание, реши да не ражда детето.

Това бе най-горчивото разочарование, което Майкъл бе

преживявал. То разруши любовта им.

Майкъл не оспори правото на Джудит да направи аборт. Не

можеше да си представи свят, в който жените нямат такова право. А и

историкът в него знаеше, че законите срещу абортите никога не са били

приложими, защото няма друга такава връзка, както връзката между

майката и нероденото и? дете.

Не, той никога не започна разправия за това и? право, дори го

защитаваше. Но и никога не бе очаквал, че жена, която е живяла с него

сред лукс и сигурност, жена, за която той щеше да се ожени в мига, в

който тя пожелаеше, би искала да абортира негово дете.

Майкъл я умоляваше да не го прави. То беше тяхно, нали, и баща

му отчаяно го искаше и не можеше да понесе мисълта, че то ще

пропусне шанса си за живот. Не беше нужно да расте с тях, ако Джудит

не го желаеше. Майкъл щеше да уреди да го отгледат другаде. Той

имаше много пари. Можеше да посещава детето сам, без Джудит

изобщо да разбере. Даже мислеше за гувернантките, за добрите

училища, за всичко онова, което той самият никога не бе имал. Но

имаше нещо още по-важно - това неродено бебе беше живо същество, във вените му течеше неговата кръв и Майкъл не виждаше никаква

причина то да бъде убито.

Тези думи ужасяваха Джудит. Като че се забиваха в самото и?

сърце. Още не искаше да става майка, не мислеше, че може да се

справи. Почти беше завършила докторската си степен по философия в

Бъркли, но все още я чакаше писане на дисертация. А и тялото и? не

било нещо, което може да бъде използвано просто за да роди дете за

някой друг. Самият огромен шок от това да роди едно дете, а после да

го изостави бил повече, отколкото можела да понесе. Щяла вечно да

живее с вината. А това, че Майкъл не разбирал нейната гледна точка, било крайно болезнено за нея. Тя винаги била разчитала на правото си

да абортира нежелано дете. Това била спасителната и? мрежа, иначе

казано. Сега нейната свобода, нейното достойнство и самият и? здрав

разсъдък били застрашени.

Някой ден щели да имат дете, бе казала тя, в момент, подходящ и

за двамата, защото родителството било въпрос на избор, и никое дете

не бивало да идва на бял свят, ако не е обичано и желано и от двамата

родители.

Майкъл не виждаше смисъл в тези приказки. Нима смъртта бе по-

добра от изоставянето? Как така Джудит щеше да се чувства виновна, ако изостави детето, но нямаше да изпитва вина, ако го убие? Да, и

двамата родители трябваше да желаят детето. Но защо само единият от

тях да решава дали то ще се появи на белия свят? Не бяха бедни, не

бяха болни; това дете не беше плод на изнасилване. Защо, след като те

бяха практически женени и със сигурност можеха да се оженят, ако

Джудит пожелаеше! Можеха да дадат толкова много на това дете. Дори

и да живееше с други хора, какво само можеха да направят за него.

Защо, по дяволите, това малко същество трябваше да умре. Колкото и

да повтаряха, че още не било човек, то щеше да стане човек, ако

Джудит не бе решила да го убие. Нима нероденото дете е по-малко

ценно в очите на Господ?

И така, те продължаваха да се лутат, споровете им ставаха все по-

ожесточени, все по-всеобхватни, люшкаха се между личното и

философското без никаква надежда за развръзка.

Накрая Майкъл изрови и последния си окоп. Ако Джудит само

родеше детето, той ще го отведе със себе си. И тя нямаше да ги види

никога повече. И той ще направи всичко, което тя пожелае в замяна.

Ще и? даде всичко, което има и което тя смята за ценно. Плачеше, докато я умоляваше.

Джудит беше съсипана. Майкъл беше избрал детето пред нея.

Опитваше се да купи тялото и?, страданията и?, нещото, което растеше в