Ан Райс - Ве

място да е било точно такова, не беше възможно. Той искаше да види

всичко отново.

Някои определени къщи му се явяваха отново - огромната

несиметрична къща на Колизеум и Трета, боядисана в чисто бяло чак

до металната ограда. И къщата с двете крила, която обичаше най-

много, с четирите колони, и дълги странични веранди, с високите

комини близнаци.

Помнеше дори хората, които бе мяркал при редовните си разходки

- старци в крепонови раирани костюми и сламени шапки, жени с

тръстикови кошници, черни бавачки с колосани сини памучни

униформи, бутащи бебешки колички. И онзи мъж, онзи странен, безукорно облечен мъж, когото виждаше често на Първа улица в онази

градина с избуялата зеленина.

Искаше да се върне, за да сравни спомените си с реалността.

Искаше да види малката къща на улица <���Благовещение>, в която бе

отраснал. Искаше да види <���Свети Алфонс>, където като десетгодишен

помагаше при олтара. И <���Света Богородица> от другата страна на

улицата с нейните готически арки и дървени светци, където също бе

помагал на свещеника в отслужване на месата. Наистина ли

изографисаният таван на <���Свети Алфонс> бе толкова красив?

Понякога, когато се унасяше в сън, успяваше да си се представи в

онази църква на Бъдни вечер, по време на приготовленията за

Среднощната меса. Свещите сияеха от олтара. Можеше да чуе

радостния химн: <���Елате всички вярващи>. Бъдни вечер, дъждът шиба

вратите, а после у дома, малкото дръвче сияе в зелено в ъгъла и

газеникът свети от своята скара. Колко красиви бяха онези малки сини

пламъчета. Колко красиво бе малкото дърво, с неговите светлинки, които олицетворяваха Светлината на Света, и украсата му, която

означаваше даровете на влъхвите, неговите ароматни зелени клонки, които пък бяха обещание за лятото, което щеше да дойде, колкото и да

бе студена зимата.

После идваше споменът за процесията при Среднощната меса, когато малки момиченца от първи клас, облечени като ангелчета, преминаваха през олтара и после надолу по главната пътека на

църквата. Можеше да усети аромата на коледната зеленина, примесен

със сладостта на цветята и горящия тамян. Малките момиченца пееха за

детето Исус. Видя и Рита Мей Дуайър и Мари Луиз Гайдри, и

братовчедка си, Патрисия Ан Бекър, и всички онези глезени малки

момиченца, които познаваше, но сега му се струваха така красиви в

малките си бели роби и платнени крилца. Те вече не бяха малки

чудовища, а истински ангели. Това беше магията на Коледа. И след

това, когато се прибра вкъщи, под осветеното дърво го чакаха

подаръците.

Процесии. Те бяха толкова много. Но онези, в чест на Дева Мария, никога не бе харесвал. В ума му образът и? се смесваше с лицата на

злите монахини, които наказваха жестоко момчетата, затова не

изпитваше никаква привързаност към нея, това го натъжаваше чак

докато не стана достатъчно голям, за да спре да му пука.

Но Коледа никога не забрави. Това бе единственият остатък от

религията, който никога не го напусна, защото усещаше, че зад него

има някаква огромна, проблясваща история, която води назад, назад

през вековете до тъмните гори с буйни огньове и танцуващи варвари.

Обичаше да си спомня яслата с малкото бебе и тържествения момент в

полунощ, когато Христос се ражда отново на света.

Всъщност дори след това, в Калифорния, Бъдни вечер бе нещо

свято за Майкъл. Той винаги я празнуваше, както другите празнуваха

Нова Година - защото за него тя беше символ на ново начало: време, в

което се компенсират всички неуспехи и можеш да започнеш отначало.

Дори когато беше сам, сядаше с чаша вино и чакаше полунощ, а

единствено светлинките на малкото дърво озаряваха стаята. На

последната Коледа падна и сняг - представете си, сняг - който се

сипеше така меко и безшумно, носен от вятъра, също както в онзи

момент, когато баща му бе загинал в горящия склад на Чупитулас

стрийт.

Така или иначе Майкъл никога не се върна у дома.

Не стигна до това. Все се опитваше да довърши някой проект, чийто краен срок бе изтекъл. А малкото си свободни дни прекарваше в

Европа или пък в Ню Йорк, където обикаляше паметниците и музеите.

Всичките му любовници искаха това. Кой ще пожелае да гледа Марди

Грас в Ню Орлиънс, когато може да отиде в Рио? Защо да ходи в

Американския Юг, когато може да иде в Южна Франция?