Ан Райс - Ве

работи с ръцете си, да е навън, под открито небе, да се катери по

стълби, да върти чука, а в края на деня да усеща онова прекрасно

физическо изтощение. Нищо не би могло да замести неговите красиви

къщи.

Обичаше да вижда резултата от труда си - поправени покриви, ремонтирани стълбища, безнадеждно захабени подове - полирани и

излъскани. И винаги се учеше, учеше се от всеки занаятчия, за когото

работеше. Разпитваше архитектите, когато му се удаваше възможност, прекопираше чертежите, за да може да ги разгледа по-подробно.

Внимателно проучваше книги, списания и каталози, посветени на

реставрирането и на викторианската архитектура.

Понякога му се струваше, че обича къщите повече от хората; обичаше ги така, както морякът обича корабите; а след работа се

разхождаше сам из стаите, на които бе вдъхнал нов живот, докосваше с

любов первазите на прозорците, месинговите дръжки на вратите, гладката като коприна мазилка. Можеше да чуе как къщата му говори.

Дипломира се като магистър по история за две години, точно

когато в кампусите из цяла Америка избухваха студентски протести

срещу войната във Виетнам и употребата на халюциногенна дрога бе

станала същинска мания сред младите, които се изливаха в Хейт

Ашбъри . Но точно преди това Майкъл взе изпитите за предприемач и

основа своя собствена компания.

Светът на децата на цветята, политическата революция и

персоналната трансформация чрез дрога бяха все неща, които той така

и не успя да разбере напълно, неща, които не се докоснаха до него.

Танцуваше в балната зала <���Авалон> на музиката на <���Ролинг Стоунс>, пушеше трева, от време на време гореше ароматни пръчици, слушаше

записите на Бисмила Кан и Рави Шанкар. Дори отиде с едно свое гадже

на страхотния хепънинг в Голдън Гейт Парк, където Тимъти

Лиъри говореше на своите последователи да <���се настроят, да се

включат и да се отрежат>. Но всичко това нямаше особено обаяние за

Майкъл.

Историкът в него не можеше да бъде запленен от повърхностната, често глупава революционна реторика, която се чуваше отвсякъде. Той

можеше само да се смее тихичко на вечеря с приятелите си марксисти, които явно не знаеха нищо за работническата класа. И гледаше с ужас

онези, които с наслада разрушаваха късчета от мозъка си, дори целите

си мозъци с мощните халюциногени.

Но се учеше от всичко това; учеше се, докато се опитваше да го

разбере. И огромната психеделична любов към цвета и шарката, източната музика и дизайн неизбежно оказаха влияние върху неговата

естетика. Години по-късно той щеше да продължава да твърди, че

огромната революция в съзнанието през шейсетте е обогатила

абсолютно всеки американец - че възстановяването на стари къщи, създаването на разкошни обществени сгради, с пълни цветя площади и

паркове, дори изграждането на модерните търговски центрове с

мраморни подове, фонтани и цветни лехи - всичко това е директно

наследство от онези съдбоносни години, когато хипитата от Хейт

Ашбъри окачваха папрати по прозорците на апартаментите си и

драпираха вехтите си мебели с ярко оцветени индийски кувертюри, когато момичетата закичваха пословичните цветя в разпуснатите си

коси и мъжете смениха безличните си дрехи с ярки ризи и оставиха

косите си да израстат дълги и буйни.

Майкъл не хранеше никакво съмнение, че това време на вълнения, дрога и дива музика всъщност е родило цялата му кариера. Всички

млади двойки из цялата страна обръщаха гръб на малките квадратни

къщички в модерните предградия и благодарение на новородената

любов към структурата и детайла, към различните форми, обръщаха все

повече внимание на изисканите стари къщи в центъра на града. А в Сан

Франциско тези къщи бяха безчет.

Майкъл постоянно имаше списък с чакащи нетърпеливи клиенти.

Големите надежди можеха да се събудят, да се преродят, да се построят

от разрухата. Скоро той имаше обекти в целия град. Най-много от

всичко обичаше да се разхожда из порутена, плесенясала викторианска

къща по Дивисадеро стрийт и да каже: <���Да, мога да ви направя палат от

това за шест месеца>. Работата му печелеше награди. Стана известен

заради красивите и детайлни скици, които изработваше. Изпълни

няколко проекта без никаква архитектурна помощ. Всичките му мечти

се сбъдваха.

Беше на трийсет и две, когато се сдоби със старинна къща на