Ан Райс - Ве

Но Майкъл често си мислеше, че е постигнал всичко, за което е

мечтал по време на онези дълги разходки из Гардън Дистрикт, и е

длъжен да се върне там, за да го види отново, за да разбере дали не се

заблуждава. Нима не е имало моменти, когато се е чувствал някак

празен? Кога е изпитвал онова странно усещане, че чака нещо, нещо

безкрайно важно, без да знае какво?

Единственото, което не бе открил, бе голямата, вечна любов, но

знаеше, че с времето и тя ще дойде, и може би тогава щеше да заведе

жена си у дома и нямаше да върви сам по алеите на гробището и по

старите тротоари. Кой знае? Може би дори щеше да поостане известно

време, да поскита из старите улици.

През годините имаше няколко връзки и поне две от тях бяха като

брак. И двете жени бяха еврейки от руско потекло, страстни, одухотворени, прекрасни и независими. И Майкъл винаги се бе гордял

извънредно много с тези шлифовани и умни дами. Но връзките бяха

родени по-скоро от разговорите, отколкото от страст. Среднощни

разговори след секс, разговори на пица и бира, разговори до зори, ето

това винаги бе правил Майкъл със своите любовници.

Беше научил много от тези връзки. Неговата чужда на всякакъв

егоизъм откритост бе силно привлекателна за тези жени и той

попиваше всичко, на което те имаха да го научат. Обичаха да пътуват с

него до Ню Йорк, до Ривиерата или Гърция и да гледат как той

откликва с ентусиазъм и истинско чувство на всичко, което види.

Споделяха с него любимата си музика, любимите си художници, любимите си храни, идеите си за обзавеждането, за дрехите. Елизабет

го бе посъветвала как да си купи подходящ костюм от <���Брукс Брадърс>

и риза на <���Пол Стюард>. Джудит го заведе в <���Бълок и Джоунс> за

първия му костюм <���Бърбъри> и в шикозни салони за подходяща

прическа, бе го научила как да поръчва европейски вина, как да готви

спагети и му бе показала, че бароковата музика е също толкова хубава

като класическата, която той харесваше.

Майкъл се смееше на всичко това, но се учеше от него. И двете

жени го подкачаха за луничките му и за набитото му телосложение, за

начина, по който косата влиза в големите му сини очи, за това как

родителите им са го харесали още от първата среща и за неговия чар на

малко момче, за това колко прекрасен изглежда с черна вратовръзка.

Елизабет го наричаше <���грубо момче със златно сърце>, а Джудит

му измисли прякора Повлеканче. Той ги водеше на мачовете за

Златната ръкавица и на баскетбол, в добрите барове на бира, и ги

учеше да оценяват по достойнство европейския футбол и ръгбито в

Голдън Гейт Парк в неделите, ако вече не се бяха научили на това

сами, и дори на уличен бой, ако имаха желание. Но това беше повече на

шега, отколкото на сериозно. Той ги водеше и на опера, на концерти, които слушаше с религиозно опиянение. А те го посветиха в музиката

на Дейв Брубек, Майлс Дейвис, Бил Еванс и <���Кронос квартет>.

Неговата възприемчивост и страст като че ли привличаха всеки.

Но момичетата смятаха за очарователно и неговото озлобление.

Когато бе ядосан или дори леко заплашен, той се превръщаше в мрачно

хлапе от Айриш Ченъл и тогава добиваше огромна самоувереност и

някак неосъзната сексуалност. Жените бяха впечатлени от тези му

вродени умения, от таланта му с чука и пироните и от неговото

безстрашие.

Страхът от унижение, да, той го признаваше пред себе си, както и

няколко ирационални детски страхове, които все още го преследваха.

Но страх от нещо реално? Като възрастен не знаеше какво означава

това. Когато посред нощ се чуеше вик, Майкъл първи слизаше да види

какво става.

А това не беше твърде обичайно за високообразованите мъже, както и характерният за него директен, похотлив и ентусиазиран

подход към физическата любов. Той я харесваше проста и първична, или пък по-изкусна, зависи какво очакваха от него; обичаше да се люби

сутрин, когато се събудеше първи, също както през нощта. Това му

печелеше много сърца.

Първият разрив - с Елизабет - бе по вина на Майкъл, той го

осъзнаваше. Тогава бе още твърде млад и не и? бе останал верен. На нея

и? беше дотегнало от <���авантюрите> му, въпреки че той се кълнеше, че

те <���не значат нищо>, и накрая тя просто си събра багажа и го напусна.

Остави го с разбито сърце и потънал в разкаяние. Последва я в Ню

Йорк, но не постигна нищо. Върна се в празния си апартамент и