Ан Райс - Ве

това, че върши каквото си поиска. С възрастта Кортланд все

повече заприличвал на баща си Жулиен, само дето неговата

коса си останала черна доста дълго време, както личи и на

фотографиите.

Тогава той бил строен и красив мъж. Приликата между него и

Стела често била отбелязвана от околните.

Според думите на наследниците му Голямото пътуване било

просто един много дълъг запой. Стела и Лайънъл играели

хазарт в Монте Карло със седмици. Навсякъде из Европа

компанията отсядала в най-луксозните хотели, посещавала

музеите и древните руини. Навсякъде носели бутилки с

бърбън, опаковани в амбалажни кесии. И до днес внуците на

Кортланд говорят за писмата му до дома, пълни със смешни

описания на техните лудории. Кортланд донесъл безброй

подаръци на жена си Аманда и на синовете си.

Семейните легенди твърдят и че при това пътуване се случила

трагедия. Бавачката, която се грижела за малката Анта, преживяла нещо като удар, докато били в Италия. Тя паднала

на Испанските стълби в Рим и получила много сериозни

наранявания. Няколко часа по-късно починала в болницата.

Едва напоследък нашите разследващи успяха да хвърлят

малко светлина върху този инцидент, като разкриха един

запис (на италиански) за този инцидент в болница <���Светото

семейство> в Рим.

Жената се казвала Берта Мейн Бекър, наполовина ирландка и

наполовина германка, родена в Айриш Ченъл през 1905

година. Тя била приета със сериозни наранявания на главата и

два часа по-късно изпаднала в кома, от която повече не се

свестила.

Преди това обаче говорила с един лекар, който знаел

английски, а по-късно и със свещеник, който също говорел

езика.

Тя им разказала, че Стела, Лайънъл и Кортланд са <���вещици> и

<���зли> и че са я омагьосали. С тях пътувал и един <���призрак> -

тъмнокос зъл мъж, който се явявал до люлката на Анта по

всяко време на деня и нощта. Казала, че бебето можело да

кара този мъж да се появява и се смеело, когато го види. А

също и че мъжът не искал тя да го вижда и затова я блъснал в

тълпата по Испанските стълби.

Докторът и свещеникът решили, че Берта, простото неуко

слугинче, е изгубила ума си. Наистина записът приключва с

бележка на лекаря, че работодателите на момичето, много

елегантни, добродетелни хора, които похарчили цяло

състояние, за да и? осигурят всички удобства, били съсипани

от нейната смърт и уредили тялото и? да бъде транспортирано

до дома.

Доколкото знаем, никой в Ню Орлиънс не разбрал за тази

история. Майката на Берта по онова време била жива и

очевидно не е заподозряла нищо, когато научила за смъртта

на дъщеря си. Тя получила огромна сума от Стела като

компенсация за загубата и наследниците на семейство Бекър

говорили дълго за това.

Интересното за нас в тази история е мистериозният тъмнокос

мъж - очевидно Лашър. Защото след забелязването му в

каретата на Мери Бет, ние не разполагаме с друго негово

описание от началото на двайсети век.

Наистина забележителното в този случай е, че бавачката е

твърдяла, че бебето може да накара мъжа да се появи. Това ни

кара да се зачудим дали Стела въобще е имала контрол върху

ситуацията. И какво ли е мислела Мери Бет по този въпрос? И

отново ще кажем, че нямаме никаква представа. Горката Берта

Мари Бекър се е сблъскала сам-сама с този проблем, или поне

така говори онзи запис.

Въпреки трагедията компанията не се върнала у дома.

Кортланд написал едно <���тъжно писмо> за случая на жена си и

синовете си, като обяснил, че са наели <���прекрасна

италианка>, която се грижела за Анта по-добре от бедната

Берта.

Тази италианка била някъде към трийсетте и се казвала Мария

Магдалена Габнели. Тя дори се върнала със семейството в Ню

Орлиънс и останала бавачка на Анта, докато тя навършила

девет години.

Нямаме сведения Мария Магдалена да е виждала Лашър. Тя

живеела в къщата на Първа улица чак до смъртта си и никога

не говорела с хора извън семейството. Семейните легенди

говорят, че била много образована, можела да чете и да пише

както на английски, така и на френски, освен на италиански, и имала <���скандално минало>.

Кортланд най-накрая напуснал спътниците си през 1923

година, когато тримата пристигнали в Ню Йорк. Там Стела, Лайънъл, бавачката и малката Анта останали в Гринидж

Вилидж, където Стела се запознала с много интелектуалци и