Ан Райс - Ве

П.П. И други могат да наблюдават.>

И после я върнала на фотографа, избухнала в смях и

обяснила, че неговият приятел детектив ще разбере за какво

става дума.

Фотографът бил объркан. Започнал да твърди, че е невинен, да се извинява, но Стела само се смеела. После му казала с

много мил и очарователен глас: <���Господин Бранд, недейте, ще

ви стане лошо. Просто дайте снимката на детектива>. И

господин Бранд точно това направил.

Тази снимка пристигна при нас след месец и оказа огромен

ефект върху подхода ни към разследването на семейство

Мейфеър.

По това време Таламаска не била определила специален член, който да се занимава със случая, а постъпващата информация

се добавяла от неколцина архивисти. Артър Лангтри -

изтъкнат учен и посветен във въпросите на вещерството -

бил запознат с досието, но бил твърде зает с още три други

случая, по които работил до деня на своята смърт.

Въпреки това цялата история на семейството била обсъждана

много пъти на големите съвети, но винаги било решавано да

не се осъществява директен контакт. И наистина, съмнително

е дали някой от ордена по това време е знаел цялата история.

Фотографията с недвусмисленото послание предизвикала

доста голям смут. Един млад член на ордена, американец от

Тексас, на име Стюарт Таунсенд (който вече се бил превърнал

в истински британец), помолил да се заеме с проучване на

вещиците Мейфеър с цел преминаване към директно

разследване. След внимателно обмисляне делото било

предадено в неговите ръце.

Артър Лангтри се съгласил да препрочете всички материали, но належащи дела му попречили да го направи. Все пак той е

отговорен за увеличаване броя на нашите детективи в Ню

Орлиънс от трима на четирима и за установяването на друг

отличен контакт - мъж на име Ъруин Дандрич, безпаричен

син на приказно богато семейство, който се движел из

висшите кръгове и тайно продавал информация на всеки, който я поискал, в това число и на детективи, адвокати по

бракоразводни дела, застрахователни детективи и дори на

жълтата преса.

Нека напомня на читателя, че досието тогава не е съдържало

този разказ, тъй като подобно обобщаване на материалите не

е било извършвано. То съдържало писмата на Петир ван Абел, дневника му, огромно количество свидетелски показания, както и фотографии, статии от вестници и прочие. Това била

жива хроника, която постоянно се попълвала от архиварите, но все пак била доста схематична.

Стюарт по това време бил ангажиран и в други значими

разследвания, затова му отнело около три години да

приключи с проучването на материалите за семейство

Мейфеър. Ще се върнем на него и на Артър Лангтри, когато

му дойде времето.

След завръщането си Стела подновила обичайния си начин на

живот, посещенията и? в клубовете с контрабанден алкохол

зачестили, отново устройвала празненства за приятелите си и

била канена на множество празненства на Марди Грас, където

се превръщала в нещо като сензация, и като цяло продължила

да се държи като фатална жена.

Нашите детективи без проблем събирали информация за нея, защото тя била доста открояваща се личност, както и обект на

множество клюки из целия град. Ъруин Дандрич пише на

нашата детективска агенция в Лондон (без да знае за кого е

предназначена тази информация, нито за каква цел), че било

достатъчно само да влезе в някой салон, за да чуе всичко, което напоследък се е случило със Стела. Няколко телефонни

разговора в събота сутрин също станали богат източник на

информация.

(Тук трябва да отбележим, че Дандрич изобщо не бил зъл

човек. Неговите съобщения винаги са били деветдесет и девет

процента истина. Той е нашият най-плодовит информатор по

отношение на Стела и въпреки че никога не го е казвал

направо, от докладите му личи, че няколко пъти е спал с нея.

Но всъщност изобщо не я е познавал; тя си останала далечна

за него дори и в най-драматичните и трагични моменти, описани в съобщенията му).

Благодарение на Дандрич и другите като него, образът на

Стела след завръщането и? от Европа започва да става все по-

детайлен.

Семейните легенди твърдят, че Карлота изобщо не одобрявала

Стела през този период, спорела с Мери Бет заради нея и

неведнъж настоявала, но без полза, Стела да се укроти.

Слугите твърдели (както и Дандрич), че Мери Бет изобщо не