Ан Райс - Ве

Следващото, което си спомням, беше, че трябваше да си

проправя път през дълга опашка от братовчеди, за да стигна

до долния етаж. Отидох в библиотеката с отец Макензи и

попълних смъртния акт. Отец Макензи седеше на кожения

диван с Бел и се опитваше да я успокои, говореше и?, че това

са нормални неща, че майка и? е отишла на небето и някой ден

ще я види отново. Горката Бел. Все повтаряше: <���Не искам да

отива на небето, искам да я видя още сега>. Как би могъл

човек като нея да разбере?

Точно преди да си тръгна, видях портрета на Жулиен

Мейфеър и с ужас осъзнах, че съм видял точно него в

спалнята. Всъщност беше доста странно, защото бях толкова

стреснат, че изрекох на глас: <���Това е мъжът>.

Някакъв човек стоеше във фоайето и пушеше. Погледна

нагоре, видя ме, после се озърна и към портрета на стената.

Засмя се и каза: <���О, не, това не е мъжът. Това е Жулиен>.

Разбира се, аз не започнах да споря, защото той не можеше да

знае кого имам предвид. Не знаех и какво иска да каже, затова просто излязох, без дори да разбера кой е. Сигурно

някой родственик, но кой точно, нямам представа.

Разказах всичко на Кортланд, когато сметнах, че вече е

минало достатъчно време от събитието. Той изобщо не се

впечатли. Изслуша ме и ми каза, че се радва, задето съм

споделил. Но не потвърди да е видял нещо особено в стаята.

Но, моля ви, не казвайте на никого за тази история.

Призраците са нещо обичайно в Ню Орлиънс. Лекарите, които

ги виждат, не са! Не мисля, че Кортланд би одобрил, че съм

ви разказал това. Никога не го споменах пред Пиърс. А пред

Стела: е, честно казано, съмнявам се тя да се интересува от

подобни неща. Всъщност много бих искал да знам от какво

всъщност се интересува.>

Тези видения без съмнение се отнасят до още една от появите

на Лашър, но ние не можем да оставим тази така ярка и

забележителна история, без да обсъдим странната размяна на

реплики пред вратата на библиотеката. Какво може да е имал

предвид онзи братовчед с думите: <���О, не, това не е мъжът>?

Дали не е решил, че лекарят има предвид Лашър? И дали е

направил тази забележка, преди да съобрази, че той е външен

човек? И ако е така, означава ли то, че членовете на рода са

знаели всичко за <���мъжа> и често са говорили за него?

Вероятно.

Погребението на Мери Бет било грандиозно, точно както

сватбата и? преди около двайсет и шест години. Пълната

информация за него дължим на погребалния агент, Дейвид

О’Брайън, който се пенсионирал година по-късно и оставил

бизнеса си на племенника си Ред Лониган, чието семейство

също става източник на сведения.

Разполагаме и с някои семейни легенди за това събитие, както

и със слуховете сред дамите от енорията, които присъствали

на погребението и изобщо не изпитвали угризения да

обсъждат семейство Мейфеър.

Всички са единодушни, че Даниъл Макинтайър не успял да

издържи церемонията до края. Бил отведен у дома от Карлота, която се върнала, преди да свърши службата.

Преди погребението в гробището <���Лафайет> били

произнесени няколко кратки речи. Пиърс Мейфеър говорил за

Мери Бет като за своя велик наставник; Кортланд я

възхвалявал заради любовта и? към семейството и щедростта и?

към всички. А Баркли Мейфеър казал, че Мери Бет е

незаменима и никога няма да бъде забравена от онези, които

са я познавали и обичали. Лайънъл през цялото време

прегръщал ридаещите Бел и Милата Мили.

Малката Анта не била там, нито пък малката Нанси

(осиновената дъщеря на Мейфеър, спомената по-рано, която

Мери Бет навсякъде представяла като дете на Стела).

Стела изглеждала потисната и все пак не дотам убита от

скръб, че да пропусне възможността да шокира множество от

братовчедите и погребалния агент, както и приятели на

семейството, като седнала на съседния гроб, заклатила крака

и отпивала от прочутата си бутилка в амбалажна кесия.

Когато Баркли завършвал словото си, тя му казала доста

високо: <���Хайде, свършвай вече! Тя мразеше тези неща. Ще се

вдигне от мъртвите и ще ти каже да млъкнеш, ако не спреш>.

Погребалният агент отбелязва, че неколцина от родствениците

се засмели на тази забележка, а останалите едва сдържали

усмивките си. Баркли също се засмял, а Кортланд и Пиърс

само се усмихнали. Всъщност семейството било разделено по

отношение на реакцията си по чисто етническа линия.