Ан Райс - Ве

Френските братовчеди били ужасени от изказването на Стела, но ирландските Мейфеър се смеели.

Но после Баркли избърсал нос и казал: <���Сбогом, скъпа моя>, целунал ковчега, после отстъпил назад към Кортланд и

Гарланд и заридал.

Стела станала от съседния гроб, отишла до ковчега, целунала

го и казала на свещеника: <���Е, отче, продължавайте>.

В края на словото на латински тя извадила роза от един от

венците, скъсила стъблото и? и я закичила в косата си.

След това най-близките родственици се върнали в къщата на

Първа улица и преди полунощ музиката и пеенето в салона

станали толкова шумни, че всички съседи били потресени.

Когато съдия Макинтайър умрял, погребението му било доста

по-скромно, но много печално. Той бил обичан от много

Мейфеър и те пролели доста сълзи за него.

Преди да продължим, нека отбележим още веднъж, че

доколкото знаем, Мери Бет е последната наистина силна

вещица от това семейство. Можем само да предполагаме на

какво би била способна, ако не беше толкова семейно

ориентирана, толкова практична и така безразлична към

суетата и славата. Именно поради това всичко, което е

направила, е било за благото на семейството и?. Дори жаждата

и? за удоволствия се е изразявала в организиране на семейни

събирания, които скрепвали рода в несигурни времена.

Стела не питаела такава любов към семейството, нито пък

била така практична. Нямала нищо против славата и обичала

удоволствията. Но ключът към разбирането на нейната

личност е, че тя не била никак амбициозна и като че ли не е

имала много реални цели.

Нейното мото било: <���Живей!>.

От 1929 година историята на Мейфеър се превръща в история

на Стела и малката Анта, нейното светлолико малко момиче

със сладко гласче.

Продължение на историята на Стела

Семейните легенди, мълвата сред съседите и слуховете в

енорията са единодушни, че Стела съвсем подивяла след

смъртта на родителите си.

Докато Кортланд и Карлота се сражавали за контрола над

семейното завещание, Стела започнала да урежда скандални

празненства за приятелите си в къщата на Първа улица.

Малкото семейни срещи, които организирала през 1929

година, били направо шокиращи заради контрабандната бира

и бърбън и диксиленд оркестрите, както и заради хората, танцуващи чарлстон до зори. Много от по-възрастните

братовчеди спрели да посещават тези събирания и никога вече

не стъпили в къщата на Първа улица.

Мнозина от тях и не били поканени повече там. Между 1926 и

1929 г. Стела малко по малко разрушила огромното

семейство, сплотено от майка и?. Или по-скоро отказвала да

бъде вече негов организатор и то постепенно се разпаднало.

Голям брой родственици напълно изгубили контакт с

основното семейство, а децата им знаели малко за него. Те се

превърнали в най-богатия източник на семейни легенди и

прочие мълви.

Други братовчеди също били отчуждени, но все пак запазили

връзките си. Всички наследници на Жулиен, например, останали близки с основното семейство, ако не за друго, защото били юридически и финансово свързани с него, тъй

като Карлота никога не успяла да се откъсне от тях.

<���Това е началото на края> - казал един от братовчедите.

<���Стела просто не иска да се занимава> - казал друг. А трети: <���Ние знаем твърде много за нея и тя знае това. Не иска да ни

вижда наоколо>.

Образът на Стела от този период е на много активен, много

щастлив човек, който не се интересува толкова от

семейството като Мери Бет, но всъщност не се интересува

истински от доста неща. Стела се интересувала особено от

млади писатели и художници, както и от множество

<���интересни> хора, които често посещавали къщата на Първа

улица. В това число влизали и писателите и художниците, които познавала от Ню Йорк. Неколцина нейни приятели

споменават, че тя окуражавала Лайънъл да започне да пише

отново и дори му направила кабинет в една от пристройките.

Но се знае, че той така и не се върнал към писането.

На празненствата на Стела присъствали много интелектуалци.

Тя станала изключително популярна сред онези, които не се

страхували от общественото мнение. Старата гвардия, хората

от кръга на Жулиен, били доста резервирани към нея, или

поне така твърди Ъруин Дандрич. Съмнително е обаче дали

това изобщо и? е правело някакво впечатление.