Ан Райс - Ве

Разбира се, той и? казваше отговорите, които тя не знаеше.

Всички сестри бяха наясно с това.

Но най-лошото беше, че някои от децата го виждаха с очите

си. Нямаше да им повярвам, ако не бяха толкова много, но

когато четири деца ви казват едно и също, и всяко от тях е

уплашено и разтревожено, а родителите се притесняват, какво

ви остава, освен да повярвате?

Виждаха го все в училищния двор. Но да ви кажа, Анта беше

срамежливо дете. Все отиваше до стената в дъното, сядаше

там и четеше книга, огрявана от проникващите през дърветата

слънчеви лъчи. Но той скоро идваше при нея. Казват, че бил

мъж, представяте ли си? И ме питате дали знам какво

означават онези приказки за <���мъжа>?

Разбирате ли, за всички беше шокиращо, когато стана ясно, че

това нещо е възрастен мъж. Защото преди това си мислеха, че

е някакво дете, или нещо като призрак на дете, ако разбирате

какво искам да кажа. Но се оказа, че е мъж, висок, тъмнокос

мъж. Всички заговориха за него.

Не, никога не съм го виждала. Нито една от сестрите не го е

виждала. Но децата го виждаха и казаха на отец Лафърти. Аз

също му казах. Той извика Карлота Мейфеър и и? рече: <���Трябва да я приберете у дома>.

Не че искам да критикувам свещениците, за нищо на света. Но

бих казала, че отец Лафърти не беше човек, когото можеш да

купиш с щедри дарения за църквата. Затова той си каза

направо: <���Госпожице Карлота, трябва да я приберете у дома>.

Нямаше смисъл да се обаждаме на Стела. Всички знаеха, че тя

се занимава с магии. Ходеше във Френския квартал да купува

черни свещи за черните си магии и знаете ли какво, дори

въвличаше роднините си в това. Да, точно така. Доста по-

късно чух, че търсела други вещици сред братовчедите си и ги

викала в къщата.

Направили нещо като сеанс. Запалили черни свещи и горили

благовония, пеели химни на дявола и призовавали духовете на

предците си. Така чух, не помня кой ми го каза, но така чух.

И му вярвам напълно.>

През лятото на 1928 г. Пиърс Мейфеър, синът на Кортланд, се

отказал да учи в Харвард и решил да постъпи в университета

<���Тюлейн>, въпреки че баща му и чичовците му били твърдо

против. Пиърс присъствал на всички тайни сбирки на Стела, по думите на Дандрич, и според слуховете двамата имали

нещо като връзка, въпреки че той още нямал осемнайсет

години.

Към края на 1928 година според юридическите слухове

Карлота обявила, че Стела е непригодна да бъде майка и

родителските и? права трябва да бъдат отнети чрез съда.

Кортланд отрекъл тези слухове пред приятелите си, но всички

знаели, че <���ще се стигне до това>. Дандрич казва, че се

говорело за семейни срещи, на които Карлота настоявала

братята Мейфеър да застанат на нейна страна.

Междувременно Стела и Пиърс започнали да се появяват

навсякъде заедно, като често водели и малката Анта. Стела

непрекъснато купувала кукли на дъщеря си. Всеки ден я

водела на закуска в различен хотел във Френския квартал.

Пиърс отишъл със Стела, за да купят сграда на Декатър

стрийт, която тя възнамерявала да превърне в студио, в което

да се усамотява.

<���Нека Милата Мили, Бел и Карлота да си останат в голямата

къща> - казала тя пред агента на недвижими имоти. Пиърс се

смеел на всяка нейна дума. Анта, по това време

седемгодишна, с бяла като порцелан кожа и меки сини очи, стояла до тях, гушнала огромно плюшено мече. После всички

отишли на обяд, заедно с агента по недвижими имоти. По-

късно той казал на Дандрич: <���Тя е очарователна, абсолютно

очарователна. Мисля, че онези хора на Първа улица просто са

твърде мрачни за нея>.

Колкото до Нанси Мейфеър (тромавото осиновено от Мери

Бет момиченце, представяно навсякъде за сестра на Анта), Стела изобщо не и? обръщала внимание. Един наследник на

Мейфеър споделил с горчивина, че за Стела Нанси е нещо

като <���домашен любимец>. Няма доказателства обаче Стела да

е била лоша с Нанси. Всъщност тя и? купувала купища дрехи и

играчки. Но Нанси като че била затворено и мрачно дете.

Междувременно Карлота сама водела Анта и Нанси на

неделните служби и пак тя се погрижила Нанси да постъпи в

академията към <���Светото сърце>.

През 1928 г. плъзва слух, че Карлота Мейфеър е предприела

драстични правни постъпки, за да спечели попечителство над

Анта, вероятно с намерението да я прати да учи някъде