Ан Райс - Ве

можем да осъзнаем, че Таламаска е направила трагична

грешка. Стюарт не бил подготвен за подобна мисия. Трябвало

е да се напише пълен обзор на всички материали, за да се

обхване с поглед цялата история на Мейфеър. Освен това е

било нужно да се вземе предвид и възможната опасност. От

историите, разказвани за семейство Мейфеър, знаем, че те

понякога са използвали насилие, за да се разправят с

враговете си.

Но което си е право, трябва да признаем, че такива истории за

Стела или пък за нейното поколение не съществуват. Със

сигурност няма подобни слухове и за останалите постоянни

обитатели на къщата на Първа улица. (Изключения, разбира

се, са някои случки със Стела и Анта в училищния двор. Те

били обвинявани, че карат невидимия си приятел да наранява

другите деца. Но нищо подобно не се знае за Стела като

възрастна.)

Тогава Таламаска все още не е знаела цялата история за

смъртта на бавачката на Анта в Рим. Възможно е Стюарт дори

да не е чувал за инцидента.

Освен това той не бил напълно подготвен за тази мисия.

Когато човек прочете докладите му до съвета и други членове

на ордена, става съвсем ясно, че Стюарт се е влюбил в Стела

Мейфеър. И то се е влюбил в нея при възможно най-лошите

обстоятелства - от снимките и? и от описанията на хората. Тя

се превърнала в нещо като мит за него. И затова, изпълнен с

увлечение и романтика, той отишъл да се срещне със Стела, очарован не само от силите и?, но и от собствените и?

прелести.

За всеки, който разглежда случая съвсем обективно, е

очевидно и че по ред причини Стюарт не е бил най-

подходящият човек за тази мисия.

Преди да се отправим заедно с него към Ню Орлиънс, нека

обясним накратко кой всъщност е бил той. Пълното му досие

се пази в нашите архиви и със сигурност си струва да се

прочете. Защото той е бил предан и съвестен член на ордена

цели двайсет и пет години и разследваните от него случаи на

обладаване от духове са описани в около сто и четирийсет

различни досиета.

Животът на Стюарт Таунсенд

Доколко животът на Стюарт е свързан със случилото се с него

или с историята на вещиците Мейфеър, не мога да кажа. Зная, че тук съм включил повече, отколкото е нужно, и съм длъжен

да обясня защо, с оглед на това, че за Артър Лангтри отделям

доста по-скромно място.

Мисля, че помествам този материал в чест на паметта на

Стюарт и като вид предупреждение. Но както и да е.

Стюарт привлякъл вниманието на ордена, когато станал на

двайсет и две години. Нашите офиси в Лондон получили от

един от многото ни агенти в Америка малка вестникарска

статия за Стюарт Таунсенд или <���Момчето, което е било някой

друг цели десет години>.

Стюарт бил роден в малък град в Тексас през 1895 г. Баща му

бил местен лекар, интелектуалец и уважаван човек. Майката

била от заможно семейство и се занимавала с

благотворителност, както подобава на възпитанието и?. Имала

две бавачки за седемте си деца, от които Стюарт бил най-

големият. Живеели в голяма бяла викторианска къща с

обточена с върби алея на единствената модна улица в града.

Стюарт отишъл да учи в пансион в Нова Англия, когато

станал на шест години. От самото начало се проявявал като

отличен ученик и по време на летните ваканции у дома бил

нещо като отшелник - до късно през нощта четял в стаята си

на последния етаж на къщата. Обаче имал доста приятели

сред децата на малобройната, но все пак влиятелна

аристокрация на градските служители, адвокати и заможни

земевладелци. Като че бил харесван от всички.

Когато станал на десет, Стюарт прекарал сериозна треска, чиято причина не била установена. Баща му накрая заключил, че е следствие от някаква инфекция, но не намерил истинско

обяснение. Стюарт останал в безсъзнание цели два дни.

Когато се съвзел, вече не бил Стюарт, а някой друг. Освен

това този някой твърдял, че е млада жена на име Антоанет

Фийлдинг, която говорела с френски акцент и свирела много

добре на пиано. Тя като че ли не била много наясно нито на

каква възраст е, нито къде живее, нито какво прави в къщата

на Стюарт.

Той самият знаел френски, но изобщо не можел да свири на

пиано. Когато седнал пред прашния роял в салона и започнал

да свири Шопен, всички в семейството помислили, че ще

изгубят ума си.

Стюарт искрено вярвал, че е момиче, и плачел жаловито, когато се видел в огледалото. Майка му не можела да издържа