Ан Райс - Ве

това и излизала от стаята. След седмица на истерично и

меланхолично поведение, Стюарт-Антоанет бил принуден да

спре да моли за рокли и да приеме факта, че сега е в тяло на

момче. Както и да повярва, че е Стюарт Таунсенд, и да върши

онова, което се очаква от него.

Връщането в училище обаче било немислимо. Стюарт-

Антоанет, когото близките започнали да наричат Тони за

краткост, прекарвал дните си пред пианото и в писане на

мемоари в един огромен дневник, защото той, или тя, се

опитвал да разреши мистериозната си същност.

Доктор Таунсенд прочел тези записки и установил, че

френският, на който са написани, е далече извън

възможностите на неговия десетгодишен син. Освен това

осъзнал и че спомените на детето от Париж са спомени за

Париж от четирийсетте години на деветнайсети век, както

личало от всички споменавания на опери, пиеси и превозни

средства.

От тези мемоари станало ясно, че Антоанет Фийлдинг е

дъщеря на французин и англичанка. Баща и? не се омъжил за

майка и?, Луиза Фийлдинг, и Антоанет трябвало да живее

странен и усамотен живот в Париж като разглезена дъщеря на

елитна проститутка, която се опитвала да опази детето си от

мръсотията на улицата. Голямата и? дарба и утеха била

музиката.

Силно впечатлен от това, доктор Таунсенд уверил жена си, че

ще стигнат до дъното на мистерията и започнал разследване

чрез писма, за да открие дали в Париж наистина е живяла

личност на име Антоанет Фийлдинг.

Това му отнело около пет години.

През цялото това време Антоанет останала в тялото на

Стюарт, постоянно свирела на пиано и ако направела опит да

излезе на улицата, непременно се губела или пък била

тормозена от местните хулигани. Накрая изобщо спряла да

излиза от къщи и станала нещо като истеричен инвалид, като

настоявала да оставят храната пред вратата и? и слизала да

свири на пиано само през нощта.

Накрая чрез един частен детектив в Париж доктор Таунсенд

разбрал, че някоя си Луиза Фийлдинг е била убита в Париж

през 1862 година. Наистина била проститутка, но никъде не

се споменавало да е имала дете. Доктор Таунсенд стигнал до

задънена улица. По това време вече бил доста изморен от

усилията си да разкрие мистерията и се опитал да свикне със

ситуацията както може.

Неговият хубав син Стюарт си бил отишъл завинаги, на

негово място се появило някакво съсипано истерично

същество - белолико момче с горящи очи и странен безполов

глас, което живеело на закепенчени прозорци. Лекарят и жена

му започнали да свикват с нощните концерти. Само от време

на време бащата се качвал да поговори с бледото <���женско>

създание, което живеело на тавана. И всеки път забелязвал

все повече признаци на умствена деградация. Това същество

вече не помнело своето <���минало>. Въпреки това те

разговаряли по малко на френски или английски и после

младото създание се връщало към книгите си, сякаш е

забравило за съществуването на баща си.

Интересно е да се отбележи, че никой никога не е обсъждал

вероятността Стюарт да е <���обладан>. Докторът бил атеист, а

децата му били кръстени в методистката църква. Семейството

не знаело нищо за католицизма, за католическата практика на

екзорсизъм, или пък за католическото вярване в обладаване от

демони. Доколкото знаем, местният пастор, когото те не

харесвали, никога не е бил търсен за съвет по случая.

Тази ситуация продължила, докато Стюарт станал на двайсет

години. Една нощ той паднал по стълбите и получил сериозно

мозъчно сътресение. Баща му вече бил полузаспал и чакал

неизменната нощна музика да се разнесе от салона. Слязъл

долу, видял сина си в безсъзнание във фоайето и веднага го

откарал в болницата. Там Стюарт лежал в кома цели две

седмици.

Когато се събудил, отново бил Стюарт. Нямал никакъв спомен

да е бил някой друг. Всъщност вярвал, че е на десет години и

когато чул от гърлото му да излиза мъжки глас, бил ужасен. А

когато пък видял едрото си и вече зряло тяло, онемял от шок.

Втрещен, той седнал в леглото и заслушал историите за

случилото се с него през последните десет години. Разбира

се, не знаел добре френски, този език изобщо не му вървял в

училище. Освен това и не можел да свири на пиано. Всички

знаели, че няма никакви музикални дарби. Не можел да

произведе и един верен тон.