Ан Райс - Ве

ада да вземе интервю от дявола.

С две думи Стюарт Таунсенд заминал за Ню Орлиънс

неподготвен и неосъзнаващ опасностите на начинанието. И с

цялото ми уважение към управляващите ордена през 1929

година, бих отбелязал, че подобно нещо днес не би могло да

се случи.

Но нека добавя и това, че Стюарт Таунсенд, доколкото знаем, не е притежавал никакви психични сили. Той нямал

екстрасензорни оръжия, с които да се изправи срещу врага, когото дори не възприемал като враг.

Изчезването му било докладвано в нюорлианската полиция на

25 юни 1929 година, цял месец след пристигането му в града.

През това време от Таламаска се опитали да се свържат с него

с телеграма и по телефона. Ъруин Дандрич също опитал да го

открие, но без успех. От хотела <���Сейнт Чарлз>, в който

Стюарт уж написал единственото си писмо, отговорили, че

такова лице не е било регистрирано. Никой не си спомнял той

да е бил там.

Частните ни детективи също не открили нищо в

доказателство, че Таунсенд изобщо е пристигнал в Ню

Орлиънс. Полицията скоро започнала да се съмнява в това.

На 28 юли властите съобщили на нашите агенти там, че не

могат да сторят нищо повече по случая. Но след немалък

натиск от страна на Дандрич и Таламаска, полицията накрая

се съгласила да отиде в къщата на Първа улица и да разпита

Стела дали някога е виждала този мъж и дали е разговаряла с

него. Таламаска не таяла никакви надежди в това отношение, но Стела изненадала всички, защото веднага си спомнила

Стюарт.

<���Да, наистина, срещнахме се, казала тя, с един висок тексасец

от Англия. Кой би могъл да забрави подобна интересна

персона?> Не обядвали, а вечеряли заедно и прекарали цяла

нощ в разговори.

Не, не можела да си представи какво се е случило с него.

Всъщност тя видимо се разстроила от мисълта, че може да го

е сполетяло нещо лошо.

Да, той бил отседнал в хотел <���Сейнт Чарлз>, споменал нещо

такова пред нея, пък и защо, по дяволите, би я лъгал?

Разплакала се. О, надявала се да не му се е случило нищо

лошо. Всъщност била толкова разстроена, че полицията почти

прекратила разпита. Но тя ги задържала и започнала да задава

въпроси. Питали ли са персонала в ресторанта? Била го завела

там и той много харесал мястото. Може да се е връщал. Имало

и един локал с контрабанден алкохол на Бърбън стрийт, където разговаряли рано на следващата сутрин, след като ги

изритали от друго заведение - ужасна дупка!

Полицията проверила всички тези предположения. Навсякъде

познавали Стела. Да, възможно било да е ходила там с мъж.

Тя винаги била с мъж. Но никой нямал конкретен спомен за

Стюарт Таунсенд.

Били разследвани и други хотели в града и никъде не били

открити вещи на Таунсенд. Разпитали и таксиметровите

шофьори, но отново без резултат.

Накрая Таламаска решила да предприеме собствено

разследване. Артър Лангтри отпътувал от Лондон, за да

разбере какво се е случило със Стюарт. Той много се

укорявал, че се е съгласил младежът да се заеме с тази мисия

съвсем сам.

Историята на Стела продължава

Доклад на Артър Лангтри

Артър Лангтри със сигурност бил един от най-способните

изследователи в историята на ордена, който посветил на

проучването на няколко големи <���вещерски фамилии> дълги

години. Историята на неговата петдесетгодишна кариера в

Таламаска е една от най-интересните и невероятни истории, влизали в нашите архиви. Детайлните му изследвания на

семейства вещици са сред най-ценните документи, с които

разполагаме.

Голямо нещастие за всички, свързали живота си със случая

Мейфеър, е, че Лангтри не успял да се посвети и на тяхната

история. В годините преди Таунсенд да се намеси в случая, той изразил собственото си съжаление за това.

Но Лангтри не дължи никому извинение, задето не е имал

времето да се посвети на всяко досие за вещици от нашите

архиви.

Все пак, когато Стюарт Таунсенд изчезнал, той се почувствал

отговорен и нищо не можело да го спре да отпътува за

Луизиана през август 1929 година. Както вече споменахме, той се обвинявал за изчезването на Стюарт, защото не се

противопоставил на назначението му, въпреки че чувствал, че

младежът не бива да се нагърбва с този случай.

<���Толкова ми се искаше някой да отиде там - признава той -

преди да напусне Лондон. Толкова ми се искаше нещо да се