Ан Райс - Ве

си спомни за онази фотография, на която написала: <���На Таламаска, с любов, Стела!

П.П. И други могат да наблюдават.>

- Разбира се, че я помня. Вижте, не мога да говоря за това

точно сега. Оттогава минаха години. Майка ми бе още жива.

Не можете да си представите колко ми е трудно в момента.

Никога не съм била в толкова ужасна каша и не зная какво се

е случило със Стюарт. Наистина не зная. Нали ще дойдете

утре вечер?

- Да. Ще дойда - казал Лангтри, като трескаво се опитвал

да разбере дали не го примамват в някакъв капан. - Но защо

е нужна такава предпазливост?

- Вижте, скъпи - понижила глас тя. - Тая ваша

организация, библиотека и прекрасните ви психични

изследвания са много хубави. Но, моля ви, не бъдете глупак.

Нашият свят не е свят на сеанси, медиуми и мъртви роднини, които ви казват да погледнете между страниците на Библията, за да намерите завещанието, с което ви оставят имот на Осма

улица. Колкото до глупостите за вуду, това вече е пълна

идиотия. И между другото, ние нямаме никакви шотландски

предци. Всички са били французи. Чичо ми Жулиен просто е

купил онзи шотландски замък. Така че забравете за тази

работа, ако обичате. Но мога да ви кажа нещо друго! И точно

в това е въпросът. Елате в осем часа, но в никакъв случай не

идвайте първи. Сега трябва да затварям, не можете да си

представите какъв ужас е тук. Да ви кажа честно, изобщо не

съм искала да се раждам в такова откачено семейство!

Наистина! Утре вечер са поканени триста души, а аз нямам

нито един приятел на тоя свят. - И затворила слушалката.

Лангтри стенографирал целия разговор, веднага го преписал с

индиго и изпратил копието в Лондон, като отишъл лично до

пощата, защото не искал да се доверява на персонала в

хотела.

След това наел фрак за партито на следващата вечер.

<���Наистина съм объркан - написал той в писмото си. - Бях

сигурен, че тя има нещо общо с изчезването на бедния

Стюарт, но сега не зная какво да мисля. Не ме лъжеше, сигурен съм. Но защо е така изплашена? Разбира се, не мога

да я преценя напълно, докато не я видя.>

По-късно същия следобед той се обадил на Ъруин Дандрич, шпионина във висшето общество, и го поканил на вечеря в

модерен ресторант във Френския квартал, на няколко

пресечки от хотела.

Въпреки че не знаел нищо за изчезването на Таунсенд, Дандрич се появил, за да хапне и да посплетничи за Стела.

Хората казвали, че тя била вече съвсем изхабена.

- Не може да пиеш по квинта бренди всеки ден и да живееш

вечно - казал Дандрич с изморен и саркастичен маниер, като

че да покаже, че темата е вече скучна за него, когато

всъщност много обичал да говори за това. - А и тази афера с

Пиърс е безбожна. Момчето е едва на осемнайсет. Наистина е

много глупаво от страна на Стела да върши подобно нещо.

Все пак Кортланд винаги е бил главният и? защитник пред

Карлота, а сега тя прелъстява любимия му син! Не мисля, че

Баркли и Гарланд одобряват тази ситуация. И само Бог знае

как Лайънъл издържа всичко това. Той е мономаниак и

неговата мания се нарича Стела.

Дали Дандрич ще иде на партито?

- Не бих го пропуснал за нищо на света. Щяло да има

някакви интересни пиротехники и Стела забранила на Карлота

да извежда Анта от къщата по време на фойерверките.

Карлота направо кипи от яд. Заплашва, че ще се обади в

полицията, ако суматохата стане твърде голяма.

- А какво представлява Карлота?

- Тя е същата като Мери Бет, само че във вените и? тече оцет, вместо отлежало вино. Много е умна, но няма никакво

въображение. Богата е, но няма никакви желания. Безкрайно

практична, педантична, работлива и абсолютно, нетърпимо

скучна. Разбира се, тя се грижи изцяло за Милата Мили, за

Бел, за малката Нанси и за Анта. Има и две стари

прислужнички, които вече изобщо не знаят защо са там, нито

какво вършат. Тя се грижи и за тях, наред с останалите. Стела

е отговорна за това, наистина. Винаги оставя Карлота да се

занимава с всичко, да плаща за всичко и да вика за всичко. А

ако Лайънъл и Кортланд също се обърнат срещу нея, какво ще

стане тогава? Не, на ваше място не бих изпуснал това парти.

Може да е последното за доста време.

Лангтри прекарал целия следващ ден в обикаляне на локалите

и на малкия хотел във Френския квартал (дупката), където

Стела била завела Стюарт. През цялото време го преследвало

силното усещане, че Стюарт е бил на тези места и че думите