Ан Райс - Ве

Таунсенд, наш брат от Таламаска, който толкова много искал

да осъществи контакт със Стела през лятото на същата

година.>

Двадесет

Досие на вещиците Мейфеър

Част 7

Изчезването на Стюарт Таунсенд

През 1929 година Стюарт Таунсенд, който с години проучвал

материалите от досието за Мейфеър, помолил от съвета в

Лондон да му бъде позволено да осъществи контакт със

семейството.

Той бил убеден, че загадъчното съобщение на Стела на гърба

на онази снимка означава, че тя иска същото.

Бил уверен също и че последните три вещици Мейфеър -

Жулиен, Мери Бет и Стела - в никакъв случай не са убийци

или злодеи, затова смятал, че е съвсем безопасно да влезе във

връзка с тях, от което можело да произтекат <���прекрасни

неща>.

Това принудило съвета да обърне по-сериозно внимание на

този въпрос и да преразгледа за пореден път целите и

стандартите на Таламаска.

Въпреки че има огромно количество писмени материали за

задачите и методите на ордена, за това кое намираме за

приемливо и кое - не, и въпреки че това е постоянна тема на

обсъждане на съветите ни по целия свят, позволете ми да

представя за целите на този разказ изтъкнатите през 1929

година от Стюарт Таунсенд съображения.

Първо и най-важно: Досието за вещиците Мейфеър било

внушителна и ценна история на това обладаващо психични

сили семейство. Доказали сме извън всякакво съмнение, че те

контактуват с невидимите селения и могат да манипулират

невидими сили за своя изгода. Но те могат още много неща, за които ние не знаем.

Какво можем да научим, ако те решат да споделят своите

тайни?

Стела не била потайна и предпазлива като Мери Бет. Може би

ако бъдела убедена в нашата дискретност и в чисто

изследователските ни цели, би направила някои разкрития.

Може би и Кортланд Мейфеър би разговарял с нас.

Второ и вероятно не така важно: Със сигурност през годините

сме нарушавали неприкосновеността на личния им живот с

нашата бдителност. Според Стюарт ние сме <���душили> във

всеки аспект от живота им. Изучавали сме тези хора като

опитни животни, като непрестанно сме обсъждали докъде

трябва да стигаме и трябва ли да предоставим записите си на

онези, които проучваме.

Е, при Мейфеър не бяхме направили подобно нещо и вероятно

нямаше извинение, че дори не сме опитали.

Трето: Ние сме свързани по уникален начин с това семейство, защото кръвта на Петир ван Абел, нашия брат, тече във

вените им. Те са ни нещо като <���роднини>. Не трябва ли да се

опитаме поне да им кажем за този техен предшественик? И

кой знае какво може да произтече от това?

Четвърто: Какво бихме постигнали от подобен контакт? И

тук, разбира се, стигаме до една от най-висшите ни цели.

Може ли безразсъдната Стела да извлече полза от

познанството с хора, които притежават подобни на нейната

дарби? Дали ще се радва да научи, че някой изучава подобни

феномени, с цел да се постигне по-добро разбиране на

невидимото? С други думи, би ли пожелала Стела да говори с

нас и дали ще иска да научи какво знаем за психичните сили

по света като цяло?

Стюарт яростно защитавал тезата, че сме длъжни да

осъществим този контакт. Той повдигнал и уместния въпрос: какво всъщност знае Стела? Настоял, че тя се нуждае от нас, че целият клан Мейфеър, и особено малката Анта, се нуждае

от нас, с две думи, според него било време да се представим и

да предложим знанията си.

Съветът внимателно обмислил съображенията му; отново

прегледал всичко, с което орденът разполагал за семейство

Мейфеър, и заключил, че ползите от подобна стъпка далече

превишават възможните загуби. И изцяло игнорирал идеята за

възможна опасност. Съобщили на Стюарт, че може да замине

за Америка и да осъществи контакт със Стела.

Обзет от въодушевление, той отпътувал за Ню Йорк още на

следващия ден. Таламаска получила две писма от него с

клеймо от Ню Йорк. Той писал и когато пристигнал в Ню

Орлиънс, от хотел <���Сейнт Чарлз>. В това писмо съобщава, че

е осъществил контакт със Стела и тя наистина се оказала

крайно възприемчива, а на другия ден имал среща с нея за

обяд.

Оттогава никой не е чувал нищо за него. Не знаем къде, кога

и дори как е намерил смъртта си. Знаем само, че някъде през

юни 1929 година той изчезва безследно.

Сега, когато четем протоколите от срещите на съвета, лесно