Ан Райс - Ве

артисти и дори нарисувала няколко картини, които винаги

наричала <���доста отвратителни>, написала няколко <���противни>

разказа и измайсторила <���боклучави> скулптури. Накрая

решила просто да се наслаждава на компанията на истинските

творци.

Слуховете в Ню Йорк от онова време твърдят, че Стела е била

изключително щедра. Давала огромни <���подаяния> на

художници и поети. Дори купила на един безпаричен писател

пишеща машина, на някакъв художник триножник, а на един

престарял поет подарила кола.

По това време Лайънъл подновил юридическото си обучение с

един от нюйоркските Мейфеър (наследник на Клей Мейфеър, който се бил присъединил към потомците на Лестан в една

нюйоркска фирма). Той прекарвал много време в музеите и

често водел Стела на опера, която тя намирала за

отегчителна, и на симфонични концерти, които понасяла по-

добре. Водел я и на балет, на който тя искрено се

наслаждавала.

Семейните легенди сред нюйоркските Мейфеър (станали

достъпни за нас едва сега, тъй като никой не е разговарял с

тях по онова време) обрисуват Лайънъл и Стела като

абсолютно безгрижни и очарователни хора с неизчерпаема

енергия, които се забавлявали постоянно и често чукали на

вратите на родствениците си рано-рано сутринта.

Две фотографии, направени в Ню Йорк, показват Стела и

Лайънъл усмихнати и щастливи. Лайънъл през целия си живот

е бил строен мъж и имал зелените очи на баща си, съдия

Макинтайър, както и червеникаворусата му коса. Двамата със

Стела изобщо не си приличали и мнозина отбелязвали, че

непознатите с изненада научавали, че двамата са брат и

сестра, тъй като предполагали, че имат съвсем друга връзка.

Ако Стела е имала друг любовник, ние не знам нищо за него.

Всъщност нейното име никога не е свързвано с когото и да

било (поне до този момент) освен с Лайънъл, въпреки че била

смятана за абсолютно безразборна в контактите си с млади

мъже. Имаме сведения за двама младежи, хора на изкуството, които били страстно влюбени в нея, но Стела <���отказала да се

обвърже>.

Всички сведения за Лайънъл отново и отново потвърждават, че той е бил тих и някак затворен човек. Много обичал да

гледа как Стела танцува, как се смее и как се забавлява с

приятелите си. Обичал и да танцува с нея, правел го

постоянно и доста добре, но определено оставал в нейната

сянка. Като че ли черпел жизнеността си от нея. А когато тя

не била наоколо, се превръщал в нещо като <���празно

огледало>. Бил почти незабележим.

Има и слухове, че в Ню Йорк е писал роман, но много

болезнено приемал всяко напомняне за това, защото един по-

стар романист подронил цялата му увереност, като му казал, че ръкописът е <���пълен боклук>.

Повечето източници обаче твърдят, че Лайънъл обичал

изкуството, бил много спокоен човек и бил абсолютно

доволен от живота, стига никой да не заставал между него и

Стела.

Накрая, през 1924 година, Стела, Лайънъл, малката Анта и

бавачката Мария се прибрали у дома. Мери Бет организирала

огромно семейно събиране в къщата на Първа улица.

Наследниците и до днес си припомнят с тъга, че това било

последното парти, преди тя да заболее.

По това време се случил много странен инцидент.

Както бе споменато, Таламаска е имала екип от опитни

детективи, които работели в Ню Орлиънс. Те никога не

питали защо се разследва точно това семейство и точно тази

къща. Един от тях, мъж, специалист в бракоразводните дела, пуснал слух сред модните фотографи в Ню Орлиънс, че ще

плати добре за всяка отказана от семейство Мейфеър снимка, особено на онези, които живеели в къщата на Първа улица.

Един от тези фотографи, Нейтън Бранд, който имал модно

студио на Сейнт Чарлз авеню, бил извикан на Първа улица за

това голямо празненство и направил цяла серия фотографии

на Мери Бет, Стела и Анта. Снимал и много от другите

Мейфеър по време на следобеда, както обикновено правят

фотографите по сватби.

Седмица по-късно, когато занесъл снимките на Мери Бет и

Стела, за да си изберат, те отделили няколко, а останалите

отказали.

Но след това Стела поискала една от отказаните снимки -

групова фотография на нея, майка и? и дъщеря и?, на която

Мери Бет държала голяма смарагдова огърлица около

вратлето на Анта. На гърба на снимката Стела написала: <���На Таламаска, с любов, Стела!