Ан Райс - Ве

жени не са единодушни какво може да е имала предвид

прославената Мери Бет с този коментар. Един от тях смята, че

<���мъжът> е дяволът, а друг, че е <���призрак>, който преследва

семейството от стотици години.

Така или иначе изглежда ясно, че Мери Бет е заявявала това

съвсем безцеремонно, в моменти на близост, пред слугите. И

затова у нас остана впечатлението, че тя е споделяла с тях

неща, които не е можела да довери на хора от нейната класа.

Много вероятно е да е правила такива забележки и пред други

хора, защото през двайсетте години на двайсети век старците

от Айриш Ченъл знаят за <���мъжа> и говорят за него. Два

източника естествено не са достатъчно да обяснят мащаба на

това предполагаемо <���суеверие> - че жените Мейфеър имат

някакъв мистериозен <���мъжки дух или съюзник>, който им

помага във вещерството, магиите и прочие.

Ние определено свързваме това с Лашър и го намираме за

доста тревожно, защото ни напомня колко малко всъщност

сме разбрали за вещиците Мейфеър и за онова, което е

ставало между тях, така да се каже.

Възможно ли е, например, наследницата от всяко поколение

да е длъжна да прояви по някакъв начин способността си да

вижда мъжа независимо? Иначе казано, дали вижда мъжа, когато е сама и далече от по-възрастната вещица, която може

да послужи за проводник, и дали се изисква от нея сама да

каже, че го е видяла?

Отново трябва да признаем, че не можем да отговорим на тези

въпроси.

Но знаем, че хората, които са говорили за <���мъжа>, явно не са

го свързвали с образа на тъмнокосия млад мъж, когото са

виждали. Те дори не са свързвали <���мъжа> с мистериозната

фигура, забелязана веднъж в каретата на Мери Бет, защото

разказите идват от съвсем различни източници и никога не са

били свързвани от никого, освен от самите нас, доколкото ни

е известно.

Такова е положението с по-голямата част от материалите за

Мейфеър. По-късните споменавания на мистериозен тъмнокос

млад мъж на Първа улица не се свързват с тези по-ранни

споменавания на <���мъжа>. Всъщност дори хората, които знаят

за него и по-късно са виждали неизвестния тъмнокос мъж

около мястото, не са правили връзката, защото са го смятали

за случаен човек или пък просто за сродник, когото не

познават.

Ето и думите на сестра Бриджит Мари, записани през 1969

година, когато я попитах специално за <���мъжа>.

<���О, това <���нещо> беше невидимият приятел, който витаеше

около онова дете ден и нощ. Същият този демон, ако мога да

добавя, по-късно витаеше и около дъщеря и? Анта, готов да

изпълни всяко нейно желание. След това беше и около

малката Деидре, най-сладката и най-невинната от всички тях.

Не ме питайте дали съм виждала това създание. Защото

Господ ми е свидетел - не знам дали съм го виждала, но мога

да ви кажа, и съм го споделяла много пъти със свещеника, че

знаех, кога е наблизо!>

Много е вероятно по онова време Лашър да не е искал да бъде

виждан от хора извън семейството. И, разбира се, ние не

разполагаме с нито едно свидетелство той да се е явявал

умишлено на някого, макар че по-късно, както вече споменах, го е правил неведнъж.

Но да се върнем на хронологията. По времето, когато Жулиен

умрял, Мери Бет била на върха на финансовото си влияние и

успехи. Но загубата някак я сломила и хората дори я описват

като <���нещастна>. Това обаче не продължило дълго.

Характерното за нея спокойствие като че се завърнало още

преди децата и? да се приберат от чужбина.

Знаем, че е имала кратък, но яростен сблъсък с Карлота, преди тя да постъпи в юридическата фирма <���Бърнс, Браун и

Блейк>, в която работи и до ден-днешен. Но Мери Бет накрая

приела решението на дъщеря си да гради кариера <���извън

семейството> и малкият апартамент на Карлота над

конюшните бил напълно ремонтиран за нея. Тя живяла там

много години.

Знаем също и че Карлота се е хранела с майка си. Сутрин

закусвала с нея на задната веранда, когато времето

позволявало, а вечеряла в трапезарията в седем часа.

Когато я питали защо не е постъпила в <���Мейфеър и Мейфеър>

при синовете на Жулиен, тя винаги отговаряла, че предпочита

да бъде самостоятелна.

Още от началото на кариерата си тя се изявявала като

прекрасен адвокат, но нямала желание да влиза в съда, затова