Ан Райс - Ве

обикаля със Стела. Май някъде по това време или малко след

това почина мосю Жулиен.

- Боже, как плака тя на погребението му. Ние, разбира се, не

отидохме на гробището, в онези дни никоя от монахините не

ходеше на гробището, но бяхме на месата. Стела също беше

там, прегърбена напред на скамейката. През цялото време

плака, а Карлота я държеше. Нали знаете, след смъртта на

Стела всички говореха, че Карлота не я е обичала. Но тя

никога не е била лоша с нея. Никога. Спомням си как я

прегръщаше тогава, а Стела плачеше ли, плачеше.

Госпожица Мери Бет беше в нещо като транс. Беше потънала

в дълбока мъка. Видях я в очите и?, когато мина по пътеката

след ковчега. Децата и? бяха с нея, но погледът и? беше някак

празен. Видях очите и?. Разбира се, мъжът и? не беше с нея, не, не и съдия Макинтайър, той никога не беше до нея, когато

имаше нужда от него, или поне така съм чувала. Бил

мъртвопиян, когато умря господин Жулиен. Дори не успели да

го събудят, въпреки че го разтърсвали, заливали го със

студена вода и го изправяли от леглото. В деня на

погребението той не се виждаше никакъв. По-късно чух, че го

занесли у дома от някаква кръчма на Мегазин стрийт. Цяло

чудо е, че живя толкова дълго.

Думите на сестра Бриджит Мари за отношението на Карлота

към сестра и? се потвърждават от много свидетели, въпреки че

Ричард Леуелин, разбира се, е на съвсем друго мнение. Има

няколко разказа за погребението на Жулиен и във всички се

твърди, че Карлота е успокоявала сестра си и дори и? е

бърсала сълзите.

В месеците след смъртта на Жулиен Лайънъл напуснал

окончателно училище и двамата със Стела заминали за Европа

заедно с Кортланд и Баркли. Прекосили Атлантика с огромен

луксозен лайнер само месеци преди началото на Голямата

война.

Тъй като било невъзможно да пътуват из континентална

Европа, четиримата прекарали няколко седмици в Шотландия, посетили замъка Донелайт и после се отправили към по-

екзотични страни. Поели доста рискован път към Африка, прекарали известно време в Кайро и Александрия и после

тръгнали за Индия, откъдето изпратили у дома безброй

сандъци с килими, скулптури и други антики.

През 1915 г. Баркли вече много се бил затъжил за семейството

си и бил изморен от пътуването, затова изоставил спътниците

си и предприел опасно плаване към Ню Йорк. Съвсем наскоро

корабът <���Лузитания> бил потопен от немска подводница, затова цялото семейство тръпнело от ужас за сигурността му.

Но той скоро се върнал в къщата на Първа улица с цял куп

невероятни истории за разказване.

Положението не било много по-различно след шест месеца, когато Кортланд, Стела и Лайънъл решили да се приберат у

дома. Луксозните лайнери обаче прекосявали океана въпреки

всички опасности и триото успяло да се върне благополучно

точно преди Коледа.

Тогава Стела била на петнайсет години. На една фотография

от същата година тя носи смарагда на Мейфеър. По това

време вече всички знаели, че Стела е наследницата на

завещанието. Мери Бет като че била много горда с нея, наричала я <���безстрашна> заради странстванията и?. Въпреки

че с разочарование срещнала отказа на Лайънъл да продължи

да ходи на училище, за да може по-късно да постъпи в

Харвард, тя като че приемала всичките си деца такива, каквито са. Карлота имала собствен апартамент в една от

пристройките и всеки ден отивала в университета <���Лойола>, карана от своя шофьор.

Вечер всички минувачи по Честнът стрийт можели да видят

многобройното семейство, седнало около масата за вечеря и

обслужвано от безброй слуги. Оставали на масата до късно.

Фамилната лоялност ни пречи значително да разберем какво

всъщност са мислили братовчедите за Стела или какво са

знаели за проблемите и? в училище.

Но по това време в докладите често се твърди, че Мери Бет е

споменавала пред слугите, че Стела е нейна наследница или

че <���единствена Стела ще наследи всичко>, и прочее

забележителни коментари. Но най-значителния, който се

споменава на два пъти в докладите, и то без всякакъв

контекст е: <���Стела вижда мъжа>.

Никъде не се споменава Мери Бет да е обяснявала това си

странно изказване. Знаем само, че го е казала пред една

перачка на име Милдред Колинс и после пред ирландска

прислужница на име Патриция Девлин. До нас това стига от

трета ръка. По-късно стана ясно, че наследниците на тези две