Ан Райс - Ве

Не знам как съм заспал. Нито колко късно е било, когато

се събудих и видях, че Шарлот е дошла. Седеше до масата, до

нея грееше свещ. Станах да си налея още вино, защото не бях

приключил с пиенето, чувствах неутолима жажда само минути

след като бях пресушил поредната чаша.

Не и? казах нищо, но бях изплашен от красотата и? и от

факта, че още щом я зърнах, тялото ми веднага се разбуди и я

пожела, в очакване на старата игра. Прочетох си наум едно

нравоучение, но тялото ми явно не беше добър ученик.

Изсмя ми се в лицето, иначе казано. Никога няма да

забравя изражението и?, когато ме погледна, погледна направо

в сърцето ми.

Тръгнах към нея, а тя към мен. Това привличане бе

унизително и за двамата.

Накрая, когато отново свършихме и седяхме притихнали, тя заговори:

- За мен не съществуват закони. Хората не са

прокълнати само с грехове. Някои от нас са прокълнати и с

добродетели. Моята добродетел е силата ми. Мога да

управлявам всички около себе си. Знаех го още като дете.

Командвах братята си, а когато майка ми беше обвинена, аз я

умолявах да остана в Монклеве, защото знаех, че мога да ги

накарам да се отрекат от показанията си срещу нея.

- Но тя не го позволи, нея не можех да контролирам.

Сега контролирам съпруга си, още от първата ни среща.

Управлявам тази къща така умело, че останалите плантатори

се учат от мен. Идват за съвет. Може дори да се каже, че

управлявам общността, защото съм най-богатият плантатор

тук и мога да управлявам колонията, ако искам. Винаги съм

имала тази сила и виждам, че и ти я имаш. Това е силата, която ти позволява да отхвърлиш всякаква светска и църковна

власт и да ходиш по села и градове с торбата си с лъжи, а

освен това и да вярваш в онова, което правиш. Ти признаваш

един-единствен авторитет на този свят и това е Таламаска, но

дори на тях не се подчиняваш напълно.

Никога не се бях замислял за това, но беше истина.

Стефан, ти знаеш, че имаме членове, които не могат да

работят на терен, защото не притежават достатъчно

скептицизъм по отношение на разкоша и церемониите. Така че

тя беше права.

Но не и? го казах. Пиех вино и гледах морето. Луната се

бе издигнала и на водната повърхност се появи светла

пътечка. Помислих си, че през целия си живот съм се любувал

прекалено малко на морето.

Струваше ми се, че съм прекарал много време на ръба на

тези скали, в малкия си затвор.

Тя продължи да говори:

- Дойдох тук, на мястото, където моята сила може да

бъде използвана най-добре - каза ми. - И искам да имам

много деца, преди Антоан да умре. Много деца! Ако останеш

тук като мой любовник, ще имаш каквото пожелаеш.

- Не говори такива неща. Знаеш, че не може да стане.

- Помисли. Представи си го. Ти се учиш чрез

наблюдения. Е, какво научи от наблюденията си върху

положението тук? Мога да ти построя къща на земята си, библиотека, толкова голяма, колкото пожелаеш. Можеш да

посрещаш приятелите си от Европа. Можеш да имаш каквото

поискаш.

Мислих дълго, преди да и? отговоря, защото така ме бе

помолила.

- Имам нужда от повече - казах аз. - Дори и да можех

да приема мисълта, че върша това с дъщеря си, против

законите на природата.

- Какви закони? - изсмя се тя.

- Нека довърша и тогава ще ти кажа. Имам нужда от

нещо повече от удоволствията на плътта, дори повече от

красотата на морето, повече от това да получавам каквото

пожелая. Имам нужда от нещо повече от пари.

- Защо?

- Защото се страхувам от смъртта - отвърнах. - Не

вярвам в нищо и затова, както мнозина други, трябва да правя

нещо, нещо, което да придаде смисъл на живота ми. Да

спасявам вещици, да изучавам свръхестественото, това са

моите трайни удоволствия; те ме карат да забравям, че не

знам защо се раждаме, нито защо умираме, нито защо е

създаден този свят. Ако баща ми не бе умрял, щях да стана

хирург, щях да изучавам устройството на човешкото тяло, да

рисувам красиви скици като него. И ако Таламаска не ме бяха

намерили след неговата смърт, може би щях да стана

художник, защото те създават на платното светове, изпълнени

със смисъл. Но сега не мога да бъда всичко това, защото не

съм се обучавал за него, твърде късно е. Ето защо трябва да

се върна в Европа и да върша каквото винаги съм вършил.

Трябва. Не е въпрос на избор. Ще полудея на това първобитно

място. Ще те намразя повече, отколкото те мразя сега.