Ан Райс - Ве

ми.

- Не го предизвиквай отново - каза тя със страх, устната и? трепереше. - Не съм го карала да те наранява.

- О, нима толкова могъща вещица не може да го укроти?

Изглеждаше объркана, облягаше се на едната подпора на

леглото с наведена глава. Бе така примамлива! Така

прелъстителна! Не беше нужно да е вещица, за да омагьосва.

- Ти ме желаеш - каза тя тихо. - Вземи ме. А аз ще ти

кажа нещо, което ще сгрее кръвта ти по-силно от отварата, която мога да ти дам. - Вдигна поглед, устната и? трепереше, сякаш щеше да заплаче.

- Какво е то? - попитах аз.

- Че те желая - каза тя. - Ти си красив. Аз стена за

теб, когато лежа до Антоан.

- Това е твоето нещастие, дъще - казах аз, но не го

мислех.

- Нима!

- Охлади се. Помни, че за един мъж не е нужно да

намира една жена за красива, за да я насили. Бъди студена

като мъж. Това ти подхожда повече, защото ме държиш тук

против волята ми.

Тя не каза нищо, но после тръгна към мен и отново се

опита да ме прелъсти. Целуна ме нежно, също като дъщеря, но

после ръката и? плъзна по мен, целувките и? станаха по-

пламенни. Аз обезумях точно както преди.

Само гневът ми ме възпираше, затова я отблъснах.

- А на твоя дух това дали му харесва? - попитах и се

огледах. - Дали му харесва да те докосвам така, както той

иска да те докосва?

- Не си играй с него! - каза тя със страх.

- О, значи въпреки всичките му ласки и целувки, той не

може да ти направи дете, така ли? Той не е инкубус от

демонологиите, който може да открадне семето на спящи

мъже. И затова ме търпи жив, за да мога да ти направя дете!

- Той няма да те нарани, Петир, защото няма да му

позволя. Забраних му!

Бузите и? се зачервиха, когато ме погледна. Сега и тя се

оглеждаше в празното пространство.

- Нека тази мисъл не напуска съзнанието ти, дъще, защото той може да чете в ума ти. И може да ти говори това, което искаш да чуеш, но върши това, което сам иска. Той

дойде при мен тази сутрин. Обвиняваше ме.

- Не ме лъжи, Петир.

- Аз никога не лъжа, Шарлот. Той дойде. - И и? описах

как духът ми се яви, както и странните му думи. - Е, какво

може да означава това, хубавице моя? Ти смяташ, че той няма

своя воля? Значи си глупачка. Легни си с него! - И аз и? се

изсмях. Видях болка в очите и? и се изсмях отново. - Ще ми

се да ви видя заедно, теб и твоя демон. Лягай там и го викай

да идва.

Тя ме удари. Аз се изсмях още по-силно, плесницата

някак ми се стори сладка, и тя ме удари отново и отново, и

тогава аз сторих онова, което желаех: сграбчих я за китките и

я хвърлих на леглото. После разкъсах роклята и панделките в

косата и?. Тя бе също толкова груба с фините дрехи, които

робите ми бяха донесли. После потънахме в познатата страст.

Накрая се свърши, след третия път, и аз задрямах, а тя си

тръгна съвсем тихо. Само ревът на морето остана да ми прави

компания.

Късно следобед се уверих, че не мога да се измъкна от

тази къща, защото опитах. Опитах да разбия вратата с

помощта на единствения стол. Опитах да се промуша през

малките прозорчета, но напразно. Тази къща бе построена да

служи именно за затвор. Опитах дори да се кача на покрива, но явно и това бе предвидено. Покривът беше много стръмен, а керемидите - хлъзгави. Изкачването беше невъзможно. По

здрач ми донесоха вечеря, блюдо по блюдо. Подадоха ги през

едно от малките прозорчета. След дълго колебание аз ги поех, повече от скука и безсилие, отколкото от глад.

Когато слънцето потъна в морето, седнах на

балюстрадата с чаша вино и започнах да се наслаждавам на

гледката. Тъмносините вълни се разбиваха на бяла пяна на

чистия плаж под мен.

През цялото ми пленничество никой не се появи на

плажа. Предполагам, че до него се стигаше само по море, а

дори и тогава би било невъзможно, защото нямаше път нагоре

през скалите.

Но беше много красиво. Напивах се все повече и

започнах да се взирам като омагьосан в цветовете на морето и

играта на светлината.

Слънцето бе изчезнало напълно, а на хоризонта, от край

до край, се разстилаше приказно сияние. След около час

небето стана бледорозово, а после наситеносиньо като

морето.

Естествено, реших, че няма да докосна повече Шарлот, без значение как ме провокира. А когато сметне, че съм

безполезен, сигурно скоро щеше да ме пусне. Но подозирах, че по-вероятно ще ме убие, или пък духът щеше да го стори.

А че тя нямаше да може да го спре, изобщо не се съмнявах.