Ан Райс - Ве

създават илюзии за нас; че могат да се вселяват в телата ни; че могат да местят предмети; дори че могат да изглеждат като

нас, макар че никой не знае как се материализират.

Колкото до Лашър, вярвах, че тялото му е от материя, събрана с помощта на силата му, но че той не може да

поддържа тази форма много време.

Продължих да описвам как демонът ми се е явил -

странните думи, които ми е казал, колко объркан съм бил, как

тя трябва да се пази от това нещо, защото то може да е

призрак на някой отдавна мъртъв човек - свързан с този

свят, търсещ отмъщение, защото всички древни са вярвали, че

духовете на хората, умрели млади или от насилствена смърт, могат да се превърнат в отмъстителни демони, докато

духовете на добрите напускат този свят.

Каквото и друго да съм написал - а беше много - вече

не го помня, защото бях много пиян и няма да се учудя, ако

на следващия ден съм предал в нежните и? ръце само някакви

жалки драсканици. Но все пак се опитах да и? обясня много

неща въпреки протестите и?, че вече ги е чувала.

Колкото до думите на Лашър онази сутрин, странното му

предсказание, тя само се усмихваше и казваше, че речта му е

съставена от фрагменти и в повечето от това, което казва, няма голям смисъл.

- Това само отчасти е така - предупредих я аз. - Той

не е привикнал с езика, но не е така и с мисленето. Това е

твоята грешка.

С отминаването на дните се отдавах все повече на рома и

съня. Отварях очи само за да видя дали е дошла.

И точно когато полудявах от липсата и?, дори бях готов

да я пребия от гняв, тя се появяваше. Красива, гъвкава, мека в

ръцете ми, олицетворение на цялата поезия, единственото

лице, което бих рисувал безкрайно, ако бях Рембранд, единственото тяло, което един сукубус би приел, за да ме

подчини напълно и завинаги на дявола.

Бях пренаситен и все пак жадувах за още. Изпълзявах от

леглото само за да зърна морето. И се събуждах често, за да

гледам дъжда и да се вслушвам в барабаненето му.

Защото дъждът тук беше великолепно топъл и нежен.

Обичах песента му по покрива, пелената му, която улавяше

светлината, когато вятърът я развяваше.

Спохождаха ме много мисли, Стефан, мисли, подхранени

от самотата и топлината, от пеенето на птиците в далечината

и от сладкия свеж въздух, който идеше от вълните, бучащи

нежно на плажа под мен.

В малкия си затвор аз разбрах какво съм пропуснал в

живота, но то е твърде просто и тъжно, за да мога да го

изрека с думи. Понякога си се представях като лудия Лир, сложил цветя в косата си, превърнал се в крал на нищото, на

пустошта.

Защото в това диво място бях станал съвсем първичен -

учен, който изследва дъжда и морето.

Накрая, един късен следобед, когато светлината вече

отмираше, аз се събудих от аромата на топла храна. Знаех, че

цял ден съм пил и че тя не е идвала.

Изядох всичко, тъй като алкохолът никога не е потискал

апетита ми. След това се преоблякох и седнах да помисля за

случващото се с мен. Опитвах се да изчисля колко време съм

бил затворен на това място.

Реших, че са минали дванайсет дни.

Но тогава си казах, че без значение колко съм унил, няма

да пия нито капка повече. Че ако не се освободя, ще полудея.

Отвращавах се от слабостта си. Нахлузих ботушите, които не бях докосвал през цялото време, и облякох новото

палто, което Шарлот ми бе донесла отдавна. Излязох на

балюстрадата да погледна морето. Помислих си, че тя сигурно

ще ме убие, но няма да ме пусне да си ида. Но все пак

трябваше да опитам. Не можех да издържам повече.

Мина много време, а не бях пил нищо. Шарлот дойде.

Беше изморена от цял ден езда и работа из плантацията.

Когато ме видя облечен, с ботуши и палто, тя се свлече в

креслото и зарида.

Не казах нищо, защото тя щеше да реши дали да изляза

оттук, не аз.

Тогава тя каза:

- Бременна съм, чакам дете.

Отново не отговорих, но вече я познавах. Знаех, че е

имало причина да не идва толкова време.

Накрая, когато тя не стори нищо, просто си седеше в

креслото тъжна, със сведена глава, ридаеща, аз казах: - Шарлот, пусни ме да си ида.

И тогава тя каза, че трябва да и? се закълна, че ще

напусна острова веднага. Че не бива да казвам на никого

какво зная за нея и майка и?, както и за случилото се между

нас.

- Шарлот, ще се върна в Амстердам с първия холандски

кораб, който видя на пристанището, и ние вече няма да се

срещнем.