Ан Райс - Ве

По лицето му премина ужасяващо, горчиво изражение; или пък не, сякаш образът започна да се разкъсва и въздухът

се изпълни с някакво ридание, с ужасен беззвучен плач.

Съществото изчезна.

- Върни се! - извиках аз. - Или не, по-добре, ако

наистина обичаш Шарлот, върви си! Върни се в хаоса, от

който си излязъл, и я остави на мира.

Мога да се закълна, че дочух шепота на съществото: - Аз съм търпелив, Петир ван Абел. Аз виждам много

надалече. Ще пия вино, ще ям месо и ще познавам топлината

на жена, когато от теб няма да са останали и кости.

- Върни се! - изкрещях аз. - Кажи ми какво означава

това! Виждам те, Лашър, така ясно, както те вижда вещицата.

Мога да те направя силен.

Но последва само тишина. Отпуснах се на възглавницата.

Знаех, че това е най-силният дух, който съм виждал. И думите

му нямаха нищо общо с волята на вещицата.

О, само да бяха при мен книгите ми.

Още веднъж видях в ума си каменния кръг в Донелайт.

Казвам ти, има някаква причина този дух да се появи точно на

това място! Това не беше зъл дух, не беше познат дух, не

беше Ариел, готов да се преклони пред вълшебната пръчка на

Просперо! Бях толкова трескав, че отново пих вино, за да

удавя болката си.

И така, Стефан, премина първият ден от моето

пленничество и злочестина.

Колко добре опознах малката къща. Колко добре изучих

скалите, отвъд които нямаше дори една пътечка, която да

води надолу до плажа. Дори да имах моряшко въже, което да

вържа на балюстрадата, пак нямаше да мога да се спусна до

него.

Но нека продължа с разказа си.

Вероятно бе вече пладне, когато Шарлот дойде. Когато

видях с нея двете мулатки, разбрах, че не съм си ги измислил.

Гледах ги, без да продумам и със студенина, докато те

украсяваха стаята със свежи цветя. Бяха изпрали и изгладили

ризата ми. Носеха и други дрехи - от лека материя, каквато

предпочитат по тези места. Донесоха някаква огромна вана, плъзнаха я по пясъка, охранявани от двама мускулести роби, които трябваше да ме спрат, ако реша да избягам.

После напълниха ваната с гореща вода и казаха, че мога

да се изкъпя, когато реша.

Направих го с надеждата да отмия греха, предполагам.

След това, вече чист и облечен, с подстригана брада и

мустаци, аз седнах да ям донесената храна, без да поглеждам

към Шарлот. Сега в стаята бе останала само тя.

Накрая отместих чинията и попитах:

- Колко дълго ще ме държиш тук?

- Докато не зачена момче от теб - каза тя. - А може

да имам знак за това много скоро.

- Е, ти имаше тази възможност - казах, но още докато

изричах думите, усетих отново страстта от изминалата нощ и

видях себе си, като в сън, да разкъсвам красивата и?

копринена рокля и да освобождавам отново гърдите и?, за да

мога да ги засмуча лакомо като бебе. Отново се появи онази

прекрасна мисъл, че тя е извратена и затова мога да правя

всичко с нея и че трябва да се възползвам от това възможно

най-скоро.

Тя разбра. Без съмнение разбра. Защото дойде, седна в

скута ми и ме погледна в очите. Беше лека като перце.

- Е, разкъсай роклята, ако искаш - каза. - Не можеш

да излезеш оттук. Така че прави каквото можеш в своя затвор.

Посегнах към гърлото и? и веднага бях блъснат на пода.

Столът се преобърна. Само че не тя стори това, тя просто се

отдръпна, за да не се нарани.

- О, значи той е тук - казах аз с въздишка. Не го

виждах, но след миг вече можех - някакво петно точно над

мен, което започна да се разсейва, докато странното

присъствие се разширяваше и изтъняваше, а накрая изчезна.

- Яви се като мъж, както тази сутрин - казах аз. - Говори с

мен, страхливецо!

Всички сребърни прибори и съдини се разтресоха и

затракаха. Мрежата против комари се развя. Аз се засмях и

казах:

- Глупав жалък дявол. - Изправих се на крака и

изтупах дрехите си. Съществото ме удари отново, но аз се

хванах за облегалката на стола.

- Зъл малък дявол. Какъв страхливец си само.

Тя гледаше всичко това изумена. Не можех да кажа какво

е изписано на лицето и? - съмнение или страх. Тогава тя

прошепна нещо и аз видях как мрежата по прозорците се

раздвижи, все едно съществото излетя навън. Бяхме сами.

Шарлот извърна лице от мен, но видях, че бузите и?

горят. В очите и? имаше сълзи. Изглеждаше уязвима. Мразех

се, че я желая толкова.

- Предполагам, не ме обвиняваш, че се опитах да те

нараня - казах и? аз тихо. - Държиш ме тук против волята