Ан Райс - Ве

възбуда и изгубих душата си. Изведнъж превръзката бе

дръпната от главата ми, аз погледнах надолу в сумрака и

видях под себе си Шарлот. Очите и? бяха затворени, устните и?

- открехнати, лицето и? бе зачервено от екстаз, също като

моето.

Бяхме само двамата в леглото! В малката къща нямаше

никой друг.

Скочих като безумец и се дръпнах от нея. Но злото беше

сторено. Вече бях стигнал до самия ръб на скалите, когато тя

ме настигна.

- Какво ще правиш? - изпищя тя. - Ще скочиш в

морето?

Не и? отговорих, но се вкопчих в нея, за да не падна. Ако

не ме бе издърпала обратно, сигурно щях да съм мъртъв. Не

можех да мисля за друго, освен че тя е моя дъщеря, моя

дъщеря! Какво бях направил?

И въпреки че знаех, че е моя дъщеря, и си го повтарях, аз

се обърнах към нея, сграбчих я и я притеглих към себе си.

Дали исках да я накажа с целувки? Как е възможно гневът и

страстта да се смесят така? Никога не съм участвал в

превземане на град, но дали войниците изгарят от страст така, когато разкъсват дрехите на пищящите си пленнички?

Знаех само, че мога да я прекърша в похотта си. И когато

тя отметна глава назад и въздъхна, аз прошепнах: - Дъще моя. - И зарових лице в голите и? гърди.

Сякаш страстта ми никога нямаше да угасне, толкова

голяма беше. Тя ме повлече към стаята, защото иначе щях да

я обладая на пясъка. Грубостта ми не я плашеше. Издърпа ме

обратно в леглото. Никога, от онази нощ с Дебора в

Амстердам, не бях изпитвал такава наслада. Не можеше да ме

спре дори огромната нежност, която изпитвах към нея.

- Ти, глупава малка вещица - изкрещях и? аз, а тя го

прие като целувка. Извиваше се под мен, надигаше се да ме

посрещне, когато се навеждах към нея.

Накрая паднах на възглавниците. Исках да умра. И

отново да я обладая.

Ако не съм откачил напълно, мисля, че го направих още

два пъти преди изгрев. Но бях толкова пиян, че не съм

сигурен в нищо, освен че тя притежаваше всичко, което съм

жадувал у една жена.

Късно през нощта си спомних какво се е случило и

започнах да я оглеждам, сякаш да опозная и нея, и красотата

и?. Тя спеше и нищо не пречеше на съзерцанието ми - о, да, сетих се с горчивина за сарказма и? към мен, но наистина я

наблюдавах, Стефан - и научих повече за жените в този час, отколкото през целия си живот.

Колко красиво бе младото и? тяло, колко твърди и сладки

на допир бяха младите и? крайници, свежата и? кожа. Не исках

да я събудя и да ме погледне с онези мъдри и лукави очи.

Исках да заплача заради всичко случило се.

Тя се събуди и ние поговорихме малко, но си спомням

повече онова, което видях, отколкото думите, които си

казахме.

Отново си играеше с мен, караше ме да пия нейната

отрова. Бе добавила във виното още повече от нея, защото

сега бе още по-настоятелна и нетърпелива да узнае мислите

ми. Седеше на леглото, златната и? коса се спускаше по

раменете и?, същинска лейди Годайва. Отново се чудеше как

така съм видял Лашър в каменния кръг в Донелайт.

И тогава, сигурно от отварата, Стефан, аз като че пак

попаднах там! Чух скърцането на каруцата и видях моята

прекрасна малка Дебора, а в далечината прозрачната фигура

на тъмнокосия мъж.

- Той искаше да се появи пред Дебора - чух се да

обяснявам. - И това, че съм го видял, само доказва, че всеки

би могъл да го види, че той може по някакъв странен начин да

приема физическа форма.

- Да, но как го прави?

И отново зарових в паметта си за всичко, което бях

прочел в писанията на древните.

- Ако това същество може да ти носи бижута, значи

може да събира и малки частички материя, за да създаде

човешка форма.

За миг отново се озовах в Амстердам, в леглото с моята

Дебора, и отново чух думите и?. Разказах всичко това на

дъщеря си, на вещицата в прегръдките ми, която ме наливаше

с вино, което сигурно щях да пия още хиляди пъти, преди да

ме освободи.

- Но щом знаеш, че съм ти баща, защо стори това? -

попитах аз и в същия миг се наведох да я целуна.

Тя ме отблъсна леко.

- Нуждая се от твоя ръст и твоята сила, татко. Искам

дете от теб - син, който няма да наследи болестта на Антоан, или дъщеря, която ще вижда Лашър, защото той не се явява на

мъже. - Замисли се за миг и продължи: - Разбираш ли, за

мен ти не си просто мъж, а мъж, свързан с мен по кръв.

Значи бе планирала всичко.

- Но има и още нещо - добави тя. - Знаеш ли какво е

да почувствам прегръдката на истински мъж? Да усетя