Ан Райс - Ве

Нима даже в същия този момент, над ръба на чашата, не се

взирах в сочната и? малка уста и в прекрасните и? малки ръце?

- О, сладка, красива Шарлот - казах и? аз. - Само ако

знаеш колко те обичам. Ние говорихме за любов, но аз не ти

казах:

- Зная, зная - прошепна ми тя нежно. - Не се тревожи, Петир, зная. - Стана и ме хвана за ръката.

Светлините долу като че танцуваха из дърветата, танцуваха като светулки. Самите дървета изглеждаха почти

живи и сякаш ни наблюдаваха. Нощното небе се издигаше все

по-високо, а озарените от луната облаци покриваха звездите.

- Ела, мили мой - каза тя и ме повлече надолу по

стълбите.

Защото, Стефан, в този момент краката ми бяха съвсем

омекнали от виното.

Като че в същия миг започна някаква тиха музика, ако

мога да я нарека така, защото всъщност тя се изпълняваше

изцяло от африкански барабани и от зловещ, печален рог. В

един момент това ми харесваше, в следващия обаче - не.

- Остави ме, Шарлот - казах и?, защото тя ме дърпаше

към скалите. - Трябва да си легна.

- Да, разбира се.

- И защо ме водиш при скалите, скъпа моя? Искаш да ме

бутнеш в морето?

Тя се изсмя.

- Твърде хубав си, въпреки цялата ти скованост и

холандските ти маниери! - Затанцува пред мен, косата и? се

развяваше на вятъра - гъвкава фигура на фона на тъмното

проблясващо море.

О, каква красота. Бе по-красива дори от моята Дебора.

Аз сведох поглед и видях, че стискам чашата в лявата си

ръка. Много странно, защото тя я пълнеше отново, а аз бях

толкова жаден, че я изпих.

Шарлот пак ме хвана за ръка и ми посочи някаква

стръмна пътечка надолу, която минаваше опасно близо до

ръба. Но в края и? видях някакъв покрив, светлина и нещо

като варосана стена.

- Нима мислиш, че съм неблагодарна за това, което ми

каза? - прошепна тя в ухото ми. - Благодарна съм. Трябва

да поговорим още за твоя баща, лекаря, както и за останалите

мъже, които спомена.

- Мога да ти разкажа много неща, но не и ако

възнамеряваш да ги използваш за зли цели. - Огледах се и се

препънах, опитвах се да видя робите, които биеха барабаните

и надуваха рога, със сигурност бяха близо. Музиката като че

отекваше в скалите и в дънерите на дърветата.

- О, значи вярваш в злото! - изсмя се тя. - Ти си

човек на ангелите и дяволите и сам предпочиташ да бъдеш

ангел, като архангел Михаил, който изгонил дяволите в ада.

- Прихвана ме, за да не падна, гърдите и? се притиснаха в

мен, меката и? буза докосна рамото ми.

- Не ми харесва тази музика - рекох. - Защо я свирят?

- Защото ги прави щастливи. Плантаторите тук не се

замислят особено какво би направило робите им щастливи.

Ако се замисляха, щяха да получават повече. Но май пак се

връщаме на въпроса за наблюденията. Ела сега, очакват те

големи удоволствия.

- Удоволствия ли? Но аз не искам удоволствия. -

Езикът ми отново бе надебелял, главата ми се въртеше, а и

никак не можех да свикна с тази музика.

- Какво говориш, как така не искаш удоволствия? -

изсмя се тя. - Кой не иска удоволствия?

Бяхме стигнали до малката постройка и на лунната

светлина видях, че това е къщичка с обичайния заострен

покрив, но построена на самия край на скалите. Наистина, от

предната и? част струеше светлина. Ние обаче влязохме отзад, през някаква тежка врата с резе, което Шарлот освободи от

външната страна.

Още се смееше на думите ми, когато аз я спрях.

- Какво е това, затвор?

- Ти си в затвор, в затвора на тялото си - каза тя и ме

бутна през вратата.

Аз се дръпнах и понечих да изляза, но вратата се затвори

и бе залостена от някой друг отвън, защото чух как резето

пада на мястото си. Започнах да се озъртам с гняв и

объркване.

Видях разкошен апартамент - с огромно легло с четири

подпори, застлано като за краля на Англия - с муселин и

кадифе. Бе оградено с мрежа против комари, каквито се

използваха тук, и от всичките му страни горяха свещи.

Килими покриваха дъсчения под и наистина фасадните

прозорци бяха изцяло отворени, без капаци. Скоро разбрах

защо - след като направих десетина крачки напред, излязох

на балюстрада, а отвъд нямаше нищо - тя надвисваше над

огромния плаж и развълнуваното море.

- Не искам да прекарвам нощта тук - казах аз на

Шарлот - и ако не ми дадеш карета, ще ходя пеша до Порт-о-

Пренс.

- Я ми обясни, как така не искаш удоволствия - каза тя

тихо и ме задърпа за палтото. - Със сигурност ти е горещо в