Ан Райс - Ве

кажеш?

Странни думи между баща и дъщеря, защото тя със

сигурност знаеше, че съм и? баща, не можеше да не го знае. И

все пак, може и да не знаеше. Обърнах се към нея и започнах

с предупрежденията. Наистина ли не разбира, че това не е

обикновен дух? Че това същество, което е в състояние да

завладее тялото на стареца, всъщност черпи силата си от нея

и може да се обърне срещу нея. Че трябва да разбере що за

демон е това. Но тя ме накара да замълча.

И тогава ми се стори, че виждам нещо много странно

през прозореца на осветената трапезария - стори ми се, че

момчетата роби в техните лъскави сини ливреи танцуват, докато почистват и подреждат стаята. Танцуваха като

дяволчета.

- Боже, каква странна илюзия - казах аз. И видях, че

момчетата почистват столовете и събират падналите

салфетки, като просто подскачаха и лудуваха, защото не

знаеха, че ги гледам.

Обърнах се към Шарлот и видях, че е разпуснала косата

си и ме гледа със студени, красиви очи. Като че беше

посмъкнала роклята си на раменете, защото сега те бяха по-

открити. Беше просто ужасно един баща да се взира в дъщеря

си така, както аз се взирах в нея.

- О, мислиш си, че знаеш много - каза тя, очевидно

имаше предвид разговора ни, който аз в объркването си

съвсем бях забравил. - Но ти си като свещеник, както каза

майка ми. Знаеш само правила и идеи. Кой ти е казал, че

призраците са зли?

- Не си ме разбрала. Не казах, че са зли, а че са опасни.

Злонамерени са към хората и е невъзможно да бъдат

контролирани. Не съм казал, че са адски създания, защото

просто не знам дали е така.

Езикът ми бе някак надебелял и все пак продължих.

Обясних и?, че единствено Католическата църква смята всичко

<���непознато> за демонично и че между Католическата църква и

Таламаска има голяма разлика. И точно на базата на тази

голяма отлика е основан нашият орден преди много години.

Отново видях, че момчетата танцуват. Въртяха се из

стаята, скачаха, появяваха се и се скриваха от поглед.

Примигнах, за да прочистя главата си.

- И какво те кара да мислиш, че не познавам добре този

дух - каза тя, - че не мога да го контролирам? Наистина ли

смяташ, че майка ми не е можела да го контролира? Наистина

ли не виждаш какъв прогрес има от Сузан през Дебора до

мен?

- Да, да, виждам. Виждам. Видях стареца - започнах

аз, но изгубих мисълта си. Не можех да формулирам мислите

си. Споменът за стареца ме объркваше. Исках още вино, но

реших, че не бива да пия повече.

Тя побърза да ми вземе чашата и слава богу.

- Майка ми не знаеше дали Лашър може да бъде

изпратен в друг човек, макар че всеки свещеник ще ти каже, че демоните могат да обладават човешко тяло. И все пак

нямат полза от това.

- Как така нямат полза?

- Накрая ще трябва да го напуснат. Не могат да станат

истински човек, колкото и да го желаят. О, ако Лашър

можеше да се превърне в стареца:

Това ме ужаси. Тя се усмихна на страха ми, накара ме да

седна до нея и попита:

- И в какво все пак искаш да ме убедиш?

- Трябва да се откажеш от това същество, да се махнеш

от него, да не отдаваш живота си на неговите сили, защото то

е загадъчно създание и ти не си длъжна да го учиш повече. То

сигурно не е знаело, че може да се всели в човек, преди да го

научиш на това, нали така?

Тя замълча. Не искаше да отговаря.

- О, значи го учиш да бъде по-добър демон заради

собствените ти цели? Е, ако Сузан е можела да прочете онази

демонология, със сигурност щеше да знае, че може да праща

демона в телата на хората. Дебора също щеше да го знае, ако

беше прочела достатъчно. Но явно на теб се е паднало да

обучиш това създание, да продължиш делото на онзи съдия на

вещици отпреди три поколения! И колко още ще учиш това

същество, способно да се вселява в хората, да завихря бури и

да се появява в образа на красив мъж насред полето?

- Какво искаш да кажеш? Какъв мъж? - попита тя.

Казах и? какво съм видял край Донелайт - прозирна фигура

насред древните камъни. Чак сега събудих интереса и?.

- Ти си го видял? - попита тя невярващо.

- Да, видях го и знам, че и майка ти го видя.

Тогава тя прошепна:

- Той никога не ми се е явявал така. Но тук има някаква

грешка, защото Сузан го е мислила за черен човек, за Дявола.

- Не, във външния му вид няма нищо чудовищно, той се

появява в образа на много красив мъж.

Тук тя се изсмя дяволито, очите и? блеснаха от внезапна