Ан Райс - Ве

През цялото време всички разговаряха много оживено, с

изключение на двете старици, които обаче също изглеждаха

развеселени и доволни.

Шарлот говореше за времето, за делата в плантацията и

как нейният съпруг трябва да излезе с нея утре да огледат

посевите, както и че младата робиня, която купили миналата

зима, вече се справяла много добре с шиенето и прочее.

Разговорът се водеше на френски и младият съпруг се

включваше в него с въодушевление, като от време на време

ми задаваше по някой любезен въпрос за това как е минало

пътуването ми и дали ми харесва Порт-о-Пренс. Пита ме и

колко време ще остана с тях и прочее любезни забележки

относно гостоприемството в тази земя. Отвори дума и за това

колко добре се развива плантацията Мей Феър, както и че

възнамерявали да купят съседната веднага щом собственикът

и?, някакъв пияница картоиграч, се реши да продава.

Пияните братя бяха единствените склонни към спорове и

на няколко пъти пускаха саркастични забележки. Според най-

младия, Пиер, който не бе надарен с хубавата външност на

болния си брат, те имали достатъчно земя и не се нуждаели от

съседната плантация. Отбеляза и че Шарлот знае повече за

работата в плантацията, отколкото се полага на една жена.

Това бе посрещнато с подхилкване от гръмогласния

отвратителен Андре, който разля храна по целия си дантелен

нагръдник, ядеше с пълна уста и оставяше мазни петна по

чашата, когато отпиваше. Той искаше да продадат цялата земя

след смъртта на баща им и да се върне във Франция.

- Не говори за смъртта му - обяви хромият Антоан, а

другите двама се изхилиха.

- Как е той днес? - попита докторът и се оригна. -

Направо ме е страх да попитам.

- А какво очаквате? - попита една от братовчедките, която навремето явно е била хубава и все още имаше приятна

външност. - Ще се учудя, ако е казал и една дума.

- И защо да не е казал? - попита Антоан. - Разумът му

си е все така бистър.

- Да, той управлява с твърда ръка - обади се и Шарлот.

Това предизвика голям вербален смут - всички говореха

едновременно и една от хилавите старици настоя да и? обяснят

какво става.

Накрая другата, същинска кикимора, която досега бе

кълвала от чинията си със съсредоточеността на заето

насекомо, внезапно вдигна глава и изкрещя на пияните братя: - Никой от вас не може да управлява тази плантация.

Двамата отговориха на това с истеричен смях, но двете

по-млади дами приеха думите и? съвсем сериозно, погледите

им спряха със страх на Шарлот, а после се плъзнаха с нежност

към почти парализирания и? и безполезен съпруг, чиито ръце

лежаха като мъртви птици от двете страни на чинията.

И тогава старицата, вероятно доволна от ефекта от

думите си, изстреля още едно обявление:

- Шарлот командва тук!

Това предизвика още по-плашливи погледи у жените и

още смях и кикот от пияните братя, както и обаятелна

усмивка от Антоан.

След малко обаче нещастният мъж изведнъж стана някак

превъзбуден - направо започна да се тресе, но Шарлот

започна да му говори успокоително. После отново бях

попитан как е протекло пътуването ми, за живота в

Амстердам и за положението в Европа, което било много

важно за производството на кафе и индиго. Накрая Антоан ми

каза, че сигурно ще се отегча от живота в плантациите, защото тук никой не прави нищо друго, освен да яде, да пие, да търси удоволствия и прочее, но Шарлот го прекъсна нежно

и нареди на Реджиналд да доведе стареца от стаята му.

- Той цял ден говори с мен - каза тя тихо и огледа

триумфиращо присъстващите.

- Наистина? Какво чудо! - обяви пияният Андре, който

сега ядеше съвсем просташки, без нож или вилица.

Старият лекар се втренчи с присвити очи в Шарлот и

сякаш напълно забрави за храната, която се стичаше по яката

му, и за виното, което се разливаше от чашата в нестабилната

му ръка. Имаше голяма вероятност да я изтърве и младият роб

зад него го загледа с тревога.

- Какво искате да кажете? - попита лекарят. - Когато

последно го видях, той беше в ступор.

- Състоянието му се променя всеки час - каза една от

братовчедките.

- Никога няма да умре! - изрева едната старица, която

отново бе започнала да кълве от чинията си.

И тогава в стаята влезе Реджиналд - държеше висок, сивокос и доста измършавял мъж. Едната ръка на стареца бе

преметната през рамото на роба, главата му висеше, но ясните