Ан Райс - Ве

разтревожен.

- Да, тя е невероятен лекар - прошепна той, но като че това не

изразяваше напълно мислите му в момента. Сякаш се опитваше да се

концентрира. - И вие и? казахте за онези видения?

- Исках да се върна на яхтата. Смятах, че ако докосна палубата, може нещо да премине през ръцете ми. Нещо, което да събуди паметта

ми. И най-странното беше, че тя се съгласи. Тя изобщо не е обикновен

лекар.

- Да, напълно съм съгласен с вас - каза Лайтнър. - И какво

стана?

- Нищо, нищо, освен осъзнаването, че съм я познал. - Замълча.

Чудеше се дали този човек се досеща какво бе станало между тях. Не

смяташе да му го разказва.

- А сега, струва ми се, и вие ми дължите някои отговори - каза

той. - Какво точно знаете за нея и семейството и? и какво ви накара да

мислите, че тя ме е изпратила тук? Точно мен. Защо, по дяволите, ще

ме изпраща тук?

- Ами точно това се опитвах да разбера. Смятах, че може да има

нещо общо със силата на ръцете ви, че ви е помолила да направите

някакво тайно разследване за нея. Това бе единственото обяснение, което успях да измисля. Но господин Къри, как разбрахте за тази къща?

Искам да кажа, как направихте връзката между виденията си и: - Тук съм израснал. Обичах тази къща още когато бях хлапе.

Постоянно минавах покрай нея. Никога не съм я забравял. Дори преди

да се удавя, често си мислех за нея. Исках да разбера чия е и какво

означава всичко това.

- Нима: - отново прошепна Лайтнър. - Нима не знаете чия е?

- Не, нали това ви казвам, искам да разбера.

- Значи изобщо не знаете:

- Нали това ви казвам!

- Но вие се опитахте да прескочите оградата снощи.

- Помня. А сега, ако обичате, вие ми кажете някои неща. Вие

знаете за мен. Знаете и за Роуан Мейфеър. Знаете за тази къща. Знаете

и за семейството на Роуан: - Майкъл спря и се втренчи в Лайтнър. -

Семейството на Роуан! Къщата тяхна ли е?

Лайтнър кимна мрачно.

- Наистина ли?

- Да, тяхна е от векове - каза тихо Лайтнър. - И ако не греша, тя ще принадлежи на Роуан Мейфеър след смъртта на майка и?.

- Не ви вярвам - прошепна Майкъл, но всъщност му вярваше.

Атмосферата на видението отново го обгърна само за да се стопи

веднага, както винаги. Вгледа се в Лайтнър, неспособен да формулира

нито един от въпросите, които гъмжаха в главата му.

- Господин Къри, отново моля за извинение, но обяснете ми по-

подробно как тази къща е свързана с виденията. Или в частност, как

така сте я забелязали и запомнили още като дете.

- Не и преди вие да ми кажете всичко, което знаете по въпроса -

отвърна Майкъл. - Осъзнавате ли, че Роуан:?

Лайтнър го прекъсна:

- Ще ви разкажа много за къщата и онова семейство, но ви моля в

замяна вие да ми отговорите първи. Да ми кажете всичко, което можете

да си спомните, всичко, което ви се струва от значение, дори и да не

сте в състояние да го разберете. Може би аз ще успея. Разбирате ли

мисълта ми?

- Добре, информация за информация. Но вие наистина ще ми

кажете каквото знаете?

- Абсолютно.

Е, явно си струваше. Това беше най-вълнуващото нещо досега, като се изключи идването на Роуан до дома му. И той беше изненадан

колко много иска да разкаже на този човек всичко, абсолютно всяка

подробност.

- Е, добре - започна Майкъл. - Както казах, често минавах

покрай тази къща като дете. Отклонявах се от пътя си, за да мина

оттам. Израснах на улица <���Благовещение>, до реката, на около шест

пресечки от къщата. Често виждах един мъж в градината, същия, когото

видях и снощи. Помните ли, че ви питах дали и вие сте го видели? Е, видях го снощи до оградата и после по-навътре в градината, и проклет

да съм, ако той не изглеждаше по абсолютно същия начин, както когато

бях дете. И като имате предвид, че бях едва на четири, когато го видях

за първи път. Бях на шест, когато го видях в църквата.

- Видели сте го в църква? - Лайтнър отново се взираше в него, очите му като че опипваха лицето на Майкъл.

- Да, по Коледа, в <���Свети Алфонс>. Не го забравих, защото беше

в най-святото от всички места, разбирате ли за какво говоря? Яслата бе

сложена зад парапета на олтара, а той беше зад нея на страничните

стъпала.

Лайтнър кимна.

- И вие сте сигурен, че е бил той?

Майкъл се изсмя.

- Е, като се има предвид от коя част на града идвах, да, сигурен

съм, че беше той. Но, да, сериозно, наистина беше той. Видях го още

веднъж, почти съм сигурен, но не съм мислил за това от години. Беше в