Ан Райс - Ве

отпреди това. Но някъде през единайсети век сме приели името

Таламаска, както и вид кодекс, да го наречем, определени правила.

Казано със съвременни понятия, ние сме група историци, които се

интересуват предимно от изследване на необичайни феномени.

Вещерство, призраци, вампири, хора със забележителни психични

способности - всички тези неща представляват интерес за нас и ние

поддържаме огромен архив с информация по темата.

- И правите това от единайсети век?

- Да, дори отпреди това, както ви казах. В много отношения сме

пасивна група; не обичаме да се намесваме. Но нека ви покажа нашата

визитна картичка и нашето мото.

Англичанинът извади една картичка от джоба си, подаде я на

Майкъл и се върна на мястото си. Майкъл я прочете: ТАЛАМАСКА

<���Ние наблюдаваме и сме винаги тук.>

Имаше и телефонни номера в Амстердам, Рим и Лондон.

- Имате центрове на всички тези места? - попита Майкъл.

- Наричаме ги метрополии - отвърна англичанинът. - Но да

продължим - ние сме предимно пасивни, както казах. Събираме

информация; съпоставяме, проследяваме препратките, съхраняваме

записите. Но много активно предоставяме нашата информация на онези, които могат да имат нужда от нея. Научихме за вашето премеждие от

лондонските вестници и чрез контакта ни в Сан Франциско. Мислим, че

сме в състояние да: да ви бъдем от полза.

Майкъл махна дясната си ръкавица, изпъна бавно пръсти и я сложи

встрани. Отново взе картичката. Ярък проблясък - Лайтнър поставя

няколко такива картички в джоба си в някаква друга хотелска стая. Ню

Йорк Сити. Миризма на цигари. Шум на коли. Някаква жена някъде

говори нещо на Лайтнър с британски акцент: - Защо не зададете определен въпрос, господин Къри?

Думите откъснаха Майкъл от образите.

- Добре тогава - отвърна той. <���Този мъж казва ли ми истината?>

Потокът от образи продължи, изтощителен и обезкуражаващ, гласовете

станаха по-високи, по-объркващи.

През глъчката Майкъл чу Лайтнър да казва: - Концентрирайте се, господин Къри, извлечете онова, което

искате да знаете. Научете дали сме добри хора.

Майкъл кимна и повтори тихо въпроса, но не можеше да издържа

повече. Остави картичката на масата, като внимаваше да не докосне

дървото. Трепереше леко. Отново си сложи ръкавицата. Зрението му се

проясни.

- Е, какво узнахте? - попита Лайтнър.

- Нещо за рицарите тамплиери, откраднали сте парите им -

отвърна Майкъл.

- Какво? - Лайтнър беше слисан.

- Откраднали сте парите им. Ето защо разполагате с всички тези

метрополии из цялото кралство. Откраднали сте парите им, когато

кралят на Франция ги е арестувал. Дали са ви ги да ги пазите и вие сте

ги опазили. Вие сте богати. Червиви от пари. Срамувате се от

случилото се с тамплиерите - че са били обвинени в магьосничество и

са били убити. Това, разбира се, го знам от историческите книги.

Завършил съм история. Знам всичко, случило се с тях. Кралят на

Франция искал да прекърши мощта им. Очевидно не е знаел за вас. -

Майкъл млъкна. - Малцина знаят за вас.

Лайтнър се взираше в него с откровено изумление. После лицето

му се зачерви. Като че неудобството му се засилваше.

Майкъл се засмя, макар че се опита да се сдържи. Помръдна

пръстите на дясната си ръка.

- Това ли имахте предвид, като казахте да се концентрирам и да

извлека информация?

- Е, предполагам, че да. Но не съм си и помислял, че можете да

извлечете толкова озадачаващо:

- Срамувате се от случилото се с рицарите тамплиери. Винаги сте

се срамували. Понякога в Лондон слизате в подземието, където се пазят

архивите, и четете старите документи. Не компютърни копия, а старите

документи, написани върху пергамент с мастило. Опитвате се да се

убедите, че орденът не е можел да направи нищо да помогне на

тамплиерите.

- Много впечатляващо, господин Къри. Но ако знаехте нашата

история, щяхте да разберете, че никой, освен папата не е можел да

спаси рицарите тамплиери. Със сигурност не сме били в позиция да го

направим, тъй като сме били малка и абсолютно тайна организация. И

честно казано, когато гоненията са спрели, когато Жак дьо Моле и

останалите били изгорени живи, не е имало на кого да върнем парите.

Майкъл отново се засмя.

- Не е нужно да ми обяснявате това, господин Лайтнър. Но вие

като че наистина се срамувате заради нещо, случило се преди

шестстотин години. Що за дълголетници сте се събрали там. Между