Ан Райс - Ве

другото, навремето написах доклад за рицарите тамплиери и съм

съгласен с вас. Никой не е можел да им помогне, дори папата. Ако

бяхте излезли на светло, щяха да изгорят и вас.

Лайтнър отново се изчерви.

- Без съмнение. Е, сега сигурен ли сте, че ви казвам истината?

- Сигурен? Аз съм впечатлен! - Майкъл го оглежда внимателно

известно време. И отново се появи онова смътно усещане за почтено

човешко същество, което споделя ценностите, които значеха много за

самия него. - Значи вашата работа е причината да ме следите, въпреки

безпокойствата, неудобствата и моето неблагоразположение? - Взе

отново картичката и я пъхна в джоба на ризата си.

- Не съвсем - каза англичанинът. - Въпреки че наистина много

искам да ви помогна и ако това ви звучи снизходително или обидно, моля да ме извините. Искрено съжалявам. Но истината е, че няма

смисъл да лъжа човек като вас.

- Е, предполагам, че за вас няма да бъде никаква изненада, че

през последните няколко седмици на няколко пъти съм се молил на глас

някой да ми помогне. Сега съм малко по-добре, отколкото преди два

дни, обаче. Доста по-добре. На път съм да направя онова: което

чувствам, че трябва да направя.

- Вие притежавате огромна сила, а всъщност не я разбирате -

каза Лайтнър.

- Но силата не е важна. Говоря за задачата. Четохте ли статиите

за мен?

- Да, всичко, което успях да намеря.

- Е, тогава знаете за виденията, докато бях мъртъв, и че в тях се

крие причината да се върна. И че по един или друг начин целият

спомен за това бе изличен. Е, почти целият спомен.

- Да, разбирам.

- Тогава знаете, че феноменът с ръцете ми няма значение - каза

Майкъл. - Неудобство. - Отпи още едно голяма глътка от бирата. -

Никой не вярва на моята мисия. Но минаха повече от три месеца от

инцидента и чувството си е същото. Върнах се тук заради задачата си.

Тя има нещо общо с къщата, където бях снощи. Къщата на Първа улица.

И ще продължавам да се опитвам да разбера каква точно е задачата ми.

Мъжът го гледаше напрегнато.

- Така ли? Къщата е свързана с виденията ви, докато сте били в

безсъзнание?

- Да, но не ме питайте как. От месеци виждам все онази къща.

Виждам я и насън. Свързана е. Изминах две хиляди километра, защото

е свързана с тях. Но наистина не ме питайте как или защо.

- А Роуан Мейфеър, тя как е свързана с това?

Майкъл остави бавно бирата и погледна англичанина оценяващо.

- Вие познавате доктор Мейфеър?

- Не, но знам доста за нея и за семейството и? - отвърна

англичанинът.

- Така ли? За семейството и?? Сигурно ще и? е интересно да узнае

това. Но откъде знаете за семейството и?? Какво общо има то с вас?

Мисля, че казахте, че сте чакали пред къщата ми в Сан Франциско, защото сте искали да говорите с мен.

Лицето на Лайтнър за миг потъмня.

- Много съм объркан, господин Къри. Вероятно вие ще ме

осветлите. Но как така и доктор Мейфеър се озова там?

- Вижте, направо ми призлява от тия въпроси. Тя беше там, защото се опитваше да ми помогне. Нали е лекар.

- Значи е била там в качеството си на лекар? - попита Лайтнър

почти шепнешком. - Значи просто съм работил с погрешни сведения.

Не ви ли прати доктор Мейфеър тук?

- Да ме е пратила тук? Господи, не. Защо, по дяволите, ще го

прави? Тя дори беше против моето идване тук. Истината е, че бях

толкова пиян, когато тя ме взе от дома ми, че е истинско чудо, че не ме

прати в болница. Иска ми се и сега да бях толкова пиян. Но откъде

изобщо ви хрумна подобно нещо, господин Лайтнър? Защо Роуан

Мейфеър да ме праща тук?

- Бихте ли ме извинили за момент?

- И аз не знам.

- Значи не сте познавали доктор Мейфеър преди виденията?

- Не. Както и пет минути след това.

- Не ви разбирам.

- Ами тя ме спаси, Лайтнър. Тя ме извади от морето. Видях я за

първи път, когато ме извади на палубата на яхтата си.

- Боже господи, нямах представа!

- Е, нито пък аз, до петък вечерта. Искам да кажа, че и аз не

знаех името и?, нито коя е и въобще нищо за нея. Бреговата охрана

мълчеше. Не бях открил нито името и?, нито номера на лодката, когато

дойде обаждането. Но точно тя ми спаси живота. Тя притежава някакво

странно диагностично сетиво, нещо като шесто чувство дали пациентът

ще оживее, или ще умре. Веднага започнала да се опитва да ме съживи.

Понякога се чудя дали, ако ме бяха открили от бреговата охрана, щяха

да се опитат да го направят.

Лайтнър мълчеше, взираше се в килима. Изглеждаше дълбоко