Ан Райс - Талтош

Първо се увери, че Самюъл, който бе почти в безсъзнание, е настанен в леглото в най-голямата спалня. После отиде в офиса и се настани зад бюрото, за да прочете бързо вестниците и да разбере всичко за убийството извън Лондон. За мъжа, който бе задушен от непознат убиец.

В статиите не се споменаваше нищо за ръста на непознатия. Странно. Нима от Таламаска бяха решили да запазят това в тайна? Защо?

«Юри със сигурност е видял това», помисли си той. Ако изобщо е в добро състояние. Но пък как да разбере в какво състояние е Юри?

От Ню Йорк редовно идваха съобщения. Да, трябваше да се погрижи за всичко това. Не биваше да си въобразява, че компанията може да функционира без него някой ден.

Младата Лесли, която като че никога не спеше, направо сияеше, докато го чакаше с още няколко страници, получени от сътрудниците. Сложи ги до него.

- Линиите са свързани, сър - каза тя. - Нещо друго?

- Скъпа моя - каза той. - Моля те, погрижи се да приготвят голяма пържола за Самюъл. Ще е гладен като мечка, когато отвори очи.

Вече набираше по директната линия номера на Ремик в Ню Йорк, докато говореше с нея.

- Вижте дали колата и шофьорът са готови, ако имам нужда от тях. Напълни хладилниците с прясно мляко и ми купи няколко вида крема сирене. Също така най-добрият камембер, бри и всичко, което успееш да откриеш. Но трябва да изпратиш някой друг. Имам нужда от теб. Кажи ми незабавно, ако от «Кларидж» се обадят с някакво съобщение. Ако не се обадят, ти звъни на всеки час, разбра ли?

- Да, мистър Аш! - каза тя ревностно и веднага започна да пише нарежданията в бележника си, който държеше само на два инча от очите си. След миг излезе.

Но пък той я виждаше да тича насам-натам с неукротима енергия всеки път щом вдигнеше очи от бюрото.

В три часа тя пак се приближи до бюрото му, въодушевена като ученичка.

- От «Кларидж» казаха, че искат да говорят лично с вас. На втора линия.

- Извини ме - каза той, доволен, че тя веднага се оттегли. Взе слушалката и каза: - Да, Ашлар е, от «Кларидж» ли се обаждате?

- Не. Обажда се Роуан Мейфеър. Взех номера ви от «Кларидж» преди пет минути. Казаха, че сте напуснали тази сутрин. Юри е с мен. Той се страхува от вас, но аз искам да поговорим. Трябва да се видим. Знаете ли коя съм?

- Разбира се, Роуан Мейфеър - каза той тихо. - Ще ми кажете ли къде да се срещнем? Юри добре ли е?

- Първо ми кажете защо искате да се срещнете с мен. Какво точно искате?

- В Таламаска има предателски заговор - каза той. - Миналата нощ убих директора на ордена. - Тя не отговори. - Той участваше в заговора. Заговорът е свързан със семейство Мейфеър. Искам да възстановя реда в Таламаска, защото искам орденът да съществува и защото съм дал обет, че винаги ще се грижа за него. Роуан Мейфеър, знаете ли дали Юри е в опасност? Знаете ли, че този заговор е пряка заплаха за живота му?

Отсреща имаше само мълчание.

- Тук ли сте? - попита той.

- Да. Просто мислех за начина, по който звучи гласът ви.

- Талтошът, който сте родили, не е доживял до зрялост. Душата му не е била в покой, преди да се роди. Не можете да мислите за мен като за него, Роуан Мейфеър, дори гласът ми да ви напомня за неговия.

- Как убихте директора на ордена?

- Удуших го. Направих го възможно най-безболезнено. Имах основания. Исках да извадя наяве заговора за целия орден, за да могат невинните да узнаят, виновните - също. Както и да е, не мисля, че проблемът засяга целия орден. Малцина са били замесени.

Тишина.

- Моля ви, позволете да дойда. Ще съм сам, ако желаете. Можем да се срещнем на оживено място. Вероятно знаете, че ме открихте в «Белгрейвия». Кажете ми къде сте.

- В момента Юри е на среща с член на Таламаска. Не мога да го оставя.

- Трябва да ми кажете къде се провежда тази среща. - Той веднага стана и тръгна към вратата. Един помощник се появи на мига. - Извикайте шофьора ми! - прошепна Аш. - Веднага! - И пак вдигна слушалката. - Роуан Мейфеър, тази среща може да е опасна за Юри. Може да е много, много голяма грешка.

- Но онзи мъж също ще дойде сам - каза Роуан. - И ние ще го видим, преди той да види нас. Казва се Стюарт Гордън. Чували ли сте това име?

- Чувал съм го. Знам само, че е много стар.

Тишина, след малко:

- Знаете ли нещо друго за него, нещо, което да ви кара да мислите, че той знае за вас?

- Не, нищо подобно - отвърна Аш. - Стюарт Гордън и останалите членове на Таламаска наистина ходят от време на време в долината на Донелайт, но никога не са ме виждали там. Или където и да било. Никога не са ме виждали.