Ан Райс - Талтош

Внезапно тримата изчезнаха зад двойните врати. Марклин стоеше сам в празния коридор.

От заседателната стая се чу удар на чукче или нещо подобно. Марклин се втренчи във вратите. Под какъв претекст да влезе вътре? Да им предложи помощта си, съболезнованията си? Всички знаеха колко е предан на Стюарт. Господи, какво би направил при нормални обстоятелства, ако не беше… Не мисли за това, дори не смей да го формулираш ясно в ума си, не тук, не и зад тези стени.

Той погледна часовника си. Какво правеха вътре? Ако Стюарт бе отстъпил поста, защо все пак влизаше в този кабинет? Вероятно тъкмо идваше факс от Старшите. Томи бе имал време да премахне подслушването. Или вероятно сам бе написал факса.

Не можа да издържи повече. Тръгна напред, почука по вратите и ги отвори, без да чуе покана.

Двамата млади мъже бяха сами в кабинета. Пери седеше зад бюрото на Маркус и говореше по телефона, а Анслинг кръжеше около него, като очевидно се опитваше да чуе разговора. Факсът мълчеше. Вратите към спалнята на Антон бяха затворени.

- Къде е Стюарт? - попита Марклин направо, макар че двамата му направиха жест да мълчи.

- Къде си сега, Юри? - попита Пери в слушалката.

Юри!

- Не бива да си тук - каза Анслинг на Марклин. - Всички трябва да са в заседателната зала!

- Да, да… - говореше Пери, явно успокояваше човека от другата страна на линията.

- Къде е Стюарт? - настоя Марклин.

- Не мога да ти кажа.

- Ще ми кажете! - извика Марклин.

- Юри Стефано е на телефона - каза Анслинг, явно неуверен доколко е съобразно да казва това. Гледаше ту към Пери, ту към Марклин. - Стюарт отиде да се срещне с него. Той му каза да иде сам.

- Къде? Как излезе?

- Ами по личното стълбище на директора, предполагам - отвърна Анслинг. - Откъде да знам?

- Млъкнете и двамата! - извика Пери. - О, господи, той затвори! - Затръшна слушалката. - Марклин, махай се оттук.

- Не ми говори с този тон, идиот такъв - изкрещя Марклин. - Стюарт е мой учител. Къде е това стълбище?

Мина покрай тях, без да обръща внимание на възмутените им възгласи. Прекоси спалнята и тогава видя отвор в стената - маскирана врата, която бе открехната само на няколко сантиметра. Блъсна я и видя стълбището! Мамка му!

- Къде ще се срещне с Юри? - изкрещя той на Анслинг, който току-що бе връхлетял в стаята.

- Махай се от прохода - каза Пери. - Махай се веднага от спалнята. Нямаш работа в спалнята на директора.

- Какво ти става, Марклин! - попита Анслинг. - Сега не ни трябва никакво неподчинение. Връщай се в заседателната зала.

- Попитах те нещо. Искам да знам къде е учителят ми.

- Не ни каза и ако беше млъкнал, може би щях да разбера от Юри Стефано.

Марклин се взираше гневно в двамата ядосани и уплашени млади мъже. «Идиоти, идиоти. Надявам се да обвинят и вашите хленчещи събратя за всичко. Надявам се да ви отлъчат.» Той се обърна и тръгна по скритото стълбище.

Дългият проход завиваше, преди да свърши пред малка врата. Тя се отваряше директно към паркинга, както Марклин очакваше. Дори не я бе забелязвал преди! Имаше толкова много врати. Няколко плочки водеха през ливадата към гаража.

Хукна напред, но знаеше, че е безполезно. Когато стигна до колите, пазачът стана.

- Помолиха всички да стоят вътре, докато не свърши срещата, сър.

- Стюарт Гордън служебна кола ли взе?

- Не, сър, неговата собствена. Но заповяда никой да не излиза без изрично разрешение.

- Сигурен съм! - рече Марклин яростно. Тръгна право към собствения си ролс-ройс и тръшна вратата пред пазача, който го последва. Излетя на скорост от гаража. На магистралата веднага ускори. Но Стюарт бе далече напред. Та той дори не знаеше дали е тръгнал по магистралата - дали се е запътил към Теса, или към Юри.

- Томи, имам нужда от теб - извика Марклин. Посегна към телефона в колата и набра с палец номера на «Риджънт парк».

Никой не отговори.

Томи може би бе откачил всички линии. О, защо не бяха се сетили да си уговорят среща в Лондон? Със сигурност Томи бе осъзнал тази грешка. Със сигурност щеше да го чака там.

Стресна го клаксон. Той затвори телефона и започна да следи пътя. Натисна газта и задмина камиона отпред.

Тринайсет

Апартаментът беше в «Белгрейвия», недалече от Бъкингамския дворец. Беше обзаведен с всичко необходимо. Мебели в стил «Крал Джордж», изобилие от бял мрамор, меки отсенки на прасковено, лимонено и бледорозово. Цял екип от обслужващ персонал бе тук - ефективни на вид мъже и жени, изпратени да свържат факса, компютъра и телефоните.