Ан Райс - Талтош

Юри се взираше с празен поглед нанякъде. Не беше видял, че тя затвори очи и се опита да сдържи дъха си.

- Те знаят - каза Юри. - Имат хора, които следят вестниците, сигурно са им изпратили статиите. Мейфеър. Със сигурност са ги видели и са ги изпратили. Те знаят всичко - добави той. - Абсолютно всичко. Целият ми живот е в техните досиета.

- Още една причина да уредим всичко сега - каза Майкъл.

Роуан стоеше неподвижно. Няма го вече, мъртъв е, не може да те нарани. Видя останките му, видя ги покрити с пръст, когато положи Емалет до него. Видя ги. Тя бе скръстила ръце и потриваше лакти. Майкъл и? говореше нещо, но тя не разбираше думите му. Погледна го.

- Трябва да видя този талтош - каза тя. - Ако съществува.

- Твърде опасно е - обади се Юри.

- Не, не е. Имам план. Няма да ни придвижи много напред, но все пак е план. Каза, че този Стюарт Гордън е приятел на Аарън, нали?

- Да, работят заедно от години. Искаш да посветим Стюарт в нашите планове? Ще се довериш на Аш, че казва истината?

- Нали каза, че Аарън никога не е чувал думата «талтош», докато не я е произнесъл самият Лашър?

- Точно така - каза Майкъл.

- Вие не бива да се виждате с тези двамата, не бива! - изкрещя Юри истерично.

- Майкъл, схемите могат да почакат. Трябва да се обадя в «Кларидж» - каза Роуан.

- Не! - извика Юри.

- Не съм глупачка - каза тя с лека усмивка. - Под какво име са регистрирани тези странни посетители?

- Не зная.

- Опиши ги - каза и? Майкъл. - Кажи името на Самюъл. Юри каза, че всички го познавали и се отнасяли с него като с някакъв малък Дядо Коледа. Колкото по-скоро се обадим, толкова по-добре. Те сигурно вече са заминали.

- Аарън не знаеше какво е талтош, никога не бе чел или чувал затова…

- Точно така - каза Юри. - Роуан, какво си намислила?

- Добре, първо аз ще се обадя - рече тя. - После ще се обадиш ти. Сега трябва да тръгваме.

- Няма ли да ми кажеш какво имаш предвид? - попита Майкъл. - Да видим дали ще успеем да открием онези двамата. Иначе всичко се разпада и ние се връщаме в началото. Хайде.

- А аз няма ли да чертая схеми? - попита Юри. - Нали искаше схема.

- Не сега, вземи си сакото, хайде - каза Майкъл, но Юри изглеждаше безпомощен и объркан, както през цялата сутрин. Майкъл взе сакото от стола и го наметна на раменете му. После погледна към Роуан.

Сърцето и? биеше лудо. Талтош. Трябваше да се обади.

Дванайсет

Никога преди Марклин не беше виждал къщата, обзета от подобен смут. Това бе шанс за него да изпита лицемерието си до крайна степен. Никой не го забеляза, докато минаваше по коридора. Шумът под извитите дървени тавани бе оглушителен. Но все пак този смут бе благословия. Като че никой не се интересуваше от един послушник и неговата реакция, какво прави или къде отива. Дори не го бяха събудили, за да му кажат какво се е случило. Той се натъкна на всичко това, когато сам отвори вратата си и откри неколцина членове на ордена да «патрулират» по коридора. Двамата с Томи не можаха да си разменят и две думи.

Но сега Томи бе вече на «Риджънт парк», премахваше подслушвателната линия. Всички физически доказателства за фалшивите факсове бяха унищожени.

А къде беше Стюарт? Не беше в библиотеката, нито в салоните, не беше и в параклиса да се моли за любимия си Аарън, нито в заседателната зала. Никъде го нямаше.

Стюарт не можеше да се пречупи под подобно напрежение! А ако беше отишъл при Теса… Но не, не можеше да е избягал. Стюарт отново бе с тях. Той бе техният лидер, бяха тримата срещу целия свят.

Големият часовник в коридора удари единайсет, лицето на бронзовата луна се усмихваше над декоративните цифри. Трите камбанки едва се чуха сред шума в къщата. Кога ли щяха да започнат официалните обсъждания?

Дали щеше да посмее да иде в стаята на Стюарт? Нямаше ли да е нормално? Стюарт беше негов настойник в ордена. Не беше ли напълно естествено да иде при него сега? Ами ако Стюарт бе изпаднал в паника, обзет от съмнения? Ами ако се обърнеше против него, както на Уайриол Хил? А сега и Томи не беше до него, за да му помогне.

Нещо се беше случило току-що. Чуваше шум откъм заседателната зала. Той направи няколко стъпки към северната врата. Членовете на съвета тъкмо заемаха местата си около огромната дъбова маса. Стюарт също беше там, гледаше право към него - приличаше на хищна птица с малките си кръгли сини очи, със строгите, почти духовнически дрехи.

Боже господи, Стюарт стоеше до празния стол на директора. Държеше облегалката на стола. Всички гледаха към него. Той бе избран начело! Разбира се.