Ан Райс - Талтош

Започнаха да привличат внимание, хората пресичаха улицата и се струпваха около тях. Други спираха и гледаха.

- Махни си ръцете от мен! - каза Стюарт Гордън яростно, със стиснати зъби и зачервено лице.

- Също като другия - каза Аш. - Ти ли уби приятеля си Аарън Лайтнър? Ами Юри? Ти ли изпрати хора да го застрелят в долината?

- Знам само каквото ми съобщиха днес сутринта! - отвърна Стюарт. - Пусни ме.

- Да те пусна? Та аз ще те убия.

Вещиците бяха до тях. Той се озърна надясно и видя Роуан Мейфеър. Майкъл Къри стоеше точно до нея, а очите му бяха изпепеляващи, както преди.

При вида на вещиците ужасът на Гордън се засили.

Без да изпуска Гордън, Аш погледна към ъгъла и вдигна ръка да извика шофьора си. Той беше слязъл от колата и гледаше схватката. Сега веднага седна зад волана и потегли по улицата.

- Юри! Няма да му позволиш да ми причини това, нали? - извика Гордън с отчаяние и фалшиво възмущение.

- Ти ли уби Аарън? - попита Юри, който вече бе на ръба на лудостта. Роуан Мейфеър го дръпна, щом той пристъпи към Гордън, който отново изпадна в ярост и започна да дращи пръстите на Аш.

Дългият ролс-ройс спря до Аш. Шофьорът излезе веднага и попита:

- Да ви помогна ли, господин Аш?

- Господин Аш - повтори с ужас Гордън и спря безполезната си борба. - Що за име е Аш?

- Сър, идва един полицай - каза шофьорът. - Кажете какво искате да направя.

- Да се махаме оттук - обади се Роуан Мейфеър.

- Да, ще се махнем всички - рече Аш и повлече Стюарт, който се запрепъва след него.

Щом задната врата на колата се отвори, той блъсна вътре безпомощния Гордън и веднага седна до него. Майкъл Къри седна отпред, до шофьора, а Роуан мина срещу Аш, чиято кожа пламна от допира и?. Седна на подвижната седалка, а на другата се свлече Юри. Колата се наклони и потегли.

- Къде да ви откарам, сър? - попита шофьорът. Стъкленият панел се плъзгаше надолу и щом потъна в жлеба на предната седалка, Майкъл Къри се обърна и се втренчи право в очите на Аш.

«Боже, какви очи имат тези вещици», помисли си Аш с отчаяние и каза на шофьора:

- Хайде, просто ни разкарай оттук.

Гордън посегна към дръжката на вратата.

- Заключи вратите - нареди Аш, но не изчака да чуе познатото електронно изщракване, а стисна дясното рамо на Гордън.

- Остави ме, копеле! - изсъска старецът, гласът му бе много нисък и авторитетен.

- Сега ще ми кажеш ли истината? - попита Аш. - Ще те убия, както убих Маркус. Какво ще ми кажеш, за да ме спреш?

- Как смееш, как може… - започна пак Гордън.

- Спри да лъжеш - обади се Роуан Мейфеър. - Ти си виновен и не си го извършил сам. Погледни ме.

- Не, няма! - отвърна Гордън. - Вещиците Мейфеър - прошепна той горчиво, почти изплю думите. - А това същество от блатата ли го призовахте? Лашър, вашият отмъстител, вашият Голем?

Мъжът наистина страдаше. Лицето му бе пребледняло от шока. Но съвсем не се предаваше.

- Добре - каза тихо Аш. - Ще те убия и вещиците не могат да ме спрат. Не си мисли, че ще ме спрат.

- Не, няма да ме убиеш! - рече Гордън и се извърна така, че да може да вижда и Аш, и Роуан Мейфеър. Главата му опря точно в тапицирания ъгъл на колата.

- И защо да не те убия? - попита Аш любезно.

- Защото аз имам женска! - прошепна Гордън.

Тишина.

Чуваше се само шумът от трафика, докато колата се движеше бързо напред.

Аш погледна към Роуан Мейфеър. После към Майкъл Къри, който се беше обърнал назад и не откъсваше очи от него. И накрая към Юри, който изглеждаше неспособен да мисли или да говори. Аш бавно премести поглед към Гордън.

- Винаги съм имал женска - каза Гордън с тънък, прочувствен и дори сардоничен глас. - Направих го заради Теса. Направих го, за да и? доведа мъжки. Това бе моята цел. А сега ме пусни да си вървя или никога няма да я видиш. Никой от вас няма да я види. Особено ти, Лашър, или господин Аш, или както и да се наричаш! Или пък аз съм в грешка и ти си имаш цял харем?

Аш разтвори пръсти пред Гордън, за да го изплаши, после дръпна ръка и я отпусна в скута си.

Очите на Гордън бяха насълзени и зачервени. Все още скован от гняв, той измъкна огромна смачкана носна кърпа и издуха крехкия си на вид гърбав нос.

- Не - рече тихо Аш. - Мисля, че ще те убия сега.

- Не! Тогава никога няма да видиш Теса! - изсъска Гордън.

Аш се наведе много близо до него и прошепна:

- Тогава ме заведи при нея веднага, или ще те удуша на мига.

Гордън замълча, но след миг каза:

- Кажи на шофьора си да кара на юг. Извън Лондон, към Брайтън. Не отиваме там, но да кара нататък. На час и половина оттук е.