Ан Райс - Талтош

- Е, значи имаме време да поговорим? - попита вещицата. Гласът и? беше дълбок и леко дрезгав. Аш беше заслепен, дори присви очи в сумрачната кола. Гърдите и? бяха малки, но красиво оформени, издуваха леко черната коприна на сакото. - Кажи, как можа да го направиш? - попита тя Гордън. - Убил си Аарън. Та ти си негов събрат.

- Не съм го убил - отвърна Гордън. - Не исках да го убиват. Беше глупаво, глупаво и ужасно. Случи се, преди да успея да го предотвратя. Същото стана и с Юри. Нямах нищо общо с това. Юри, когато ти казах, че се притеснявам за живота ти, бях искрен. Някои неща излязоха извън контрола ми.

- Сега ще ни кажеш всичко - каза Майкъл Къри. Погледна към Аш и продължи: - Ние наистина не можем да контролираме този приятел тук и не бихме го направили, дори и да можехме.

- Няма да кажа нищо повече - рече Гордън.

- Глупаво е от ваша страна - отбеляза Роуан.

- Не, не е - отвърна Гордън. - Това е единственият ми коз. Ако ви кажа всичко, което знам, щом се докопате до Теса и ще ме ликвидирате веднага.

- Вероятно и бездруго ще го направя - рече Аш. - Така поне ще спечелиш още няколко часа живот.

- Не съвсем. Имам да ви кажа много неща. Представа си нямате. Ще ви трябват доста повече от няколко часа.

Аш не отговори.

Гордън отпусна рамене. Той си пое дълбоко дъх, огледа похитителите си един по един и отново се обърна към Аш. Талтошът се бе отпуснал назад в другия ъгъл на колата. Не искаше да бъде близо до този човек, до този зъл и коварен човек, когото непременно щеше да убие.

Погледна към двете вещици. Роуан Мейфеър седеше с ръка на коляното, точно като него, и вдигна пръсти вероятно за да го помоли да бъде търпелив.

Пламък на запалка стресна Аш.

- Може ли да запаля в готината ви кола, господин Аш? - попита Майкъл Къри от предната седалка. Вече бе навел глава с цигара в устата към малкия пламък.

- Моля, правете каквото желаете - отвърна Аш със сърдечна усмивка и с изумление видя, че Майкъл му се усмихва в отговор.

- Има и уиски в колата. Както и лед и вода. Някой желае ли питие?

- Да - отвърна Майкъл Къри с лека въздишка и дръпна от цигарата. - Но в името на благоприличието ще изчакам с питието след шест часа.

«Да, този човек би могъл да стане баща на талтош», помисли си Аш, докато изучаваше профила на Майкъл - неговите леко груби, но очарователно правилни черти. В гласа му се криеше похот. Аш забеляза и как Майкъл оглежда сградите, покрай които минаваха. Не пропускаше нищо.

Роуан Мейфеър не откъсваше поглед от Аш.

Току-що бяха напуснали очертанията на града.

- Това е пътят - обади се Гордън с плътен глас. - Продължавай, докато не ти кажа.

После погледна през прозореца, сякаш да види докъде са стигнали, но после удари чело в стъклото и започна да плаче.

Никой не проговори. Аш просто гледаше своите вещици. Сети се и за снимката на червенокосата. Накрая плъзна поглед към Юри, който седеше точно срещу него, до Роуан. Беше се свил със затворени очи до стената на колата. Бе извърнал глава и също плачеше съвсем безшумно.

Аш се наведе напред и го докосна по крака, за да го успокои.

Четиринайсет

Мона се събуди в един часа, беше в предната спалня на горния етаж. Погледна през прозореца към дъбовете. Клоните им се бяха раззеленили още заради скорошния пролетен дъжд.

- Търсят те по телефона - обяви Еужения.

За малко да въздъхне: «Боже, добре, че тук има човек». Но не би признала на никого, че е видяла духове в къщата и е сънувала много разстройващи сънища.

Еужения погледна подозрително голямата памучна риза на Мона. Какво не беше наред? Това бе дреха за почивка. Нали в каталозите наричаха тези ризи «ризи за поети».

- Не бива да спиш с толкова хубави дрехи! - обяви Еужения. - Виж как са се смачкали широките ръкави и дантелата.

Ох, само да можеше да и? каже да се разкара.

- Еужения, та те са направени, за да се мачкат.

Старата прислужница държеше висока чаша със студено мляко и ябълка върху малка бяла чинийка.

- Това от кого е, от злата кралица ли? - попита Мона.

Естествено, Еужения не схвана шегата, но нямаше значение. Старицата посочи отново към телефона. Мона тъкмо щеше да вземе слушалката, когато осъзна, че сънят си е отишъл от ума и?. Сякаш бе вдигнат воал и от него бе останал само смътен спомен за цвета и материята. А най-странното беше, че тя трябваше да нарече дъщеря си Мориган. Никога не бе чувала това име.

- Ами ако си момче? - прошепна Мона и взе слушалката.

Беше Райън. Погребалната церемония приключила и всички Мейфеър се събрали в къщата на Беа. Лили щяла да остане там няколко дни, заедно с Шелби и леля Вивиан. Силия била на Амелия стрийт, при Древната Евелин, която се чувствала добре.