Ан Райс - Талтош

Мери Джейн кимна усмихната и повдигна вежди. Беше с някакво сиво-виолетово червило, страхотно. «Господи, аз съм вече жена», помисли си Мона. «Мога да си слагам такива работи, ако искам.»

- О, можеш да си слагаш каквото решиш - рече Мери Джейн. - Аз имам цял шкаф пълен с козметика. Леля Беа ми купи нещата от «Сакс» на Пето авеню и от «Бергдорф Гудман» в Ню Йорк.

- О, много мило от твоя страна. - Тя четеше мисли, трябваше да внимава.

Еужения бе извадила малко телешко от хладилника, съвсем тънки резени, които Майкъл беше отделил за Роуан. Сега ги пържеше, както той я бе научил, с гъби и лук на тънки резени, които бяха готови - замразени в малка найлонова торбичка.

- Господи, ухае невероятно - рече Мери Джейн. - Не исках да ти чета мислите, извинявай.

- Не ми пука, няма значение. Нали и двете знаем, че е лесно да се объркаш и да се получи недоразумение.

- О, абсолютно - потвърди Мери Джейн.

После погледна отново към Мона така, както я бе погледнала горе на верандата. Седяха точно една срещу друга, както Мона бе седяла с Роуан. Само че сега бяха с разменени места. Мери Джейн се загледа в сребърната вилица и внезапно замръзна, присви очи и погледна Мона.

- Какво има? - попита я Мона. - Гледаш ме като че има нещо лошо.

- Всички те гледат, щом си бременна, нали така?

- Знам, но ти ме гледаш по-странно. Другите ме гледат някак любящо и дори с апробация, но ти…

- Какво е апробация?

- Одобрение - обясни Мона.

- Трябва да се образовам малко - поклати глава Мери Джейн и остави вилицата. - Какъв е този мотив на среброто?

- Сър Кристофър - каза Мона.

- Мислиш ли, че е късно да стана начетена?

- Не, ти си много умна и можеш да наваксаш. Освен това вече си образована. Само че по различен начин. Била си на много места. А аз никога не съм носила отговорност.

- Аха, наистина искам да съм си аз. Нали знаеш, че убих човек? Бутнах го през един пожарен изход в Сан Франциско. Той прелетя цели четири етажа надолу и си разби главата в паважа.

- Но защо го направи?

- Ами опитваше се да ме нарани. Би ми хероин, опита се да ме изнасили и искаше да станем любовници. Беше гаден сутеньор. Блъснах го от аварийния изход.

- Преследваха ли те?

- Не - поклати глава Мери Джейн. - На никого не съм казвала за този случай.

- И аз не бих - отбеляза Мона. - Но подобна сила не е нещо необичайно в това семейство. Как мислиш, колко ли момичета са се отървали от този сутеньор?

Еужения им сервираше, без да им обръща внимание. Телешкото изглеждаше добре - кафеникаво и сочно, с лек винен сос.

Мери Джейн кимна.

- О, нито една. Идиотки.

Еужения постави пред тях студена салата от картофи и грах със зехтин и чесън, още един от специалитетите на Майкъл Къри. После пльосна една лъжица от нея в чинията на Мери Джейн.

- Имаме ли още мляко? - попита Мона. - Какво ще пиеш, Мери Джейн?

- Една кока-кола, ако обичаш, Еужения. Разбира се, мога да си взема и сама.

Еужения се вбеси от това предложение, особено от езика на непозната братовчедка, която изглеждаше доста невъзпитана. Донесе кутийка кола и лед.

- Яж, Мона Мейфеър! - нареди старицата и и? наля мляко от кутията. - Хайде, яж.

Месото имаше ужасен вкус за Мона и тя не разбираше защо. Обичаше месо, но още щом го поставиха на масата, и? се догади. «Вероятно е нормално», помисли си. «Това потвърждава, че не съм в толкова напреднала бременност.» Анели каза, че ще се чувства така около шестата седмица. Но това бе преди да обяви, че бебето е чудовище на три месеца.

Мона наведе глава. Завладяваха я бледи спомени от съня; много натрапчиви и пълни с асоциации, които обаче се отдалечаваха със скоростта на светлината, опиташе ли се да ги осмисли.

Седна назад и бавно изпи млякото.

- Остави кутията тук - рече на Еужения, която кръжеше около нея, сбръчкана и сериозна, и често поглеждаше към недокоснатата храна в чинията и?.

- Тя яде онова, от което има нужда, нали така? - обади се Мери Джейн.

Сладурана. Вече опустошаваше телешкото и шумно забождаше парченцата гъби и лук с вилицата си. Накрая Еужения бавно излезе от стаята.

- Искаш ли и моята порция? - попита Мона. - Вземи я. - И бутна чинията си към Мери Джейн. - Не съм я докоснала.

- Сигурна ли си, че не я искаш?

- Гади ми се от нея. - Тя си сипа още прясно мляко. Странно, помисли си, никога не съм обичала толкова мляко, вероятно защото хладилникът у дома не може да го охлади така. Но явно това се бе променило. Всичко се променяше.

- Така ли, как? - попита Мери Джейн с леко разширени очи. После изгълта цялата кола. - Може ли да стана и да си взема още една?