Ан Райс - Талтош

Не, това не беше подходящ подарък за Майкъл. Имаше друг, друг скъпоценен подарък, също толкова изискан като френската кукла. Нещо, което той искаше да попадне в ръцете на Майкъл.

Стана от бюрото и като направи знак на Лесли да не става, тръгна по коридора към спалнята си.

Беше я оставил под леглото - прост знак за Ремик, че това е нещо много ценно и слугите не бива да го докосват.

Коленичи, напипа я и я измъкна - светлината се отрази красиво на покритата със скъпоценности корица.

Изведнъж го връхлетя много стар спомен - болката, унижението, смехът на Ниниан, който му каза, че е направил ужасна глупост, като е изписал своята история на свещения език в стила на свещените книги.

Остана седнал на пода за един дълъг миг, с кръстосани крака, облегнат на ръба на леглото. После взе книгата. Да, тя бе за Майкъл. Майкъл, момчето, което обичаше книги. Майкъл. Той вероятно нямаше да може да я прочете, но това нямаше значение. Майкъл щеше да я пази не по-зле от Роуан. Тя щеше да разбере това.

Когато се върна в кабинета, той носеше книгата, увита в голяма бяла кърпа.

- А тази, тази книга, ще изпратиш на Майкъл Къри. Куклата - на Роуан Мейфеър.

- Куклата Брю ли, сър? Вашата принцеса?

- Да, точно нея. Много е важно как ще я опаковаш. Може да поискам и да отнесеш подаръците лично. Не бих понесъл мисълта, че куклата може да се счупи. Нито един от подаръците не бива да се изгуби. А сега да преминем нататък. Изпрати някой да ти донесе храна, ако си гладна. Тук има бележка, че нашата «Прима балерина» е изчерпана от пазара. Кажи ми, че не е вярно.

- Вярно е.

- Пиши. Това е първият от седем факса, отнасящи се до «Прима балерина»…

И така те продължиха по списъка. Когато най-сетне Аш погледна към часовника, вече минаваше полунощ. Всъщност наближаваше един. Още валеше сняг. Дребното лице на Лесли бе пребледняло като платно, а той самият бе достатъчно изморен, за да заспи.

Потъна в голямото меко и празно легло, като смътно долавяше, че младата Лесли още кръжи наоколо и му задава въпроси, които той вече не чуваше ясно.

- Лека нощ, скъпа - каза и?.

Ремик отвори за малко прозореца, както му бе наредено, и воят на вятъра заглуши всички останали звуци и съвсем навреме изличи всеки доловим шум, който се издигаше от тесните пространства между мрачните сгради. Леден полъх докосна лицето му и направи топлината на тежките завивки още по-приятна.

Не мечтай за вещици; не мисли за червените им коси; не мисли за Роуан в прегръдките ти. Не мисли за Майкъл, който държи твоята книга и и? се възхищава, както никой друг, освен може би онези от ордена, които бяха предали Лайтнър. Не мисли как седите тримата; не се връщай в долината, не сега, не и за дълго; не върви сред каменните кръгове; не влизай в пещери; не се поддавай на изкушенията на смъртни красавици, които умират от допира ти… Не ги призовавай, за да не чуеш хладината, отчуждението и уклончивостта на гласовете им.

Когато вратата се затвори, той вече се унасяше.

Брю. Улицата в Париж; жената в магазина; куклата в кутията; големите очи се взират в него. И внезапната мисъл, хрумнала му на улицата, под един фенер - че ще дойде момент в историята, когато парите ще правят възможни всякакви чудеса, когато преследването на богатство, дори за отделния човек, може да има огромно духовно влияние върху хиляди хора… че в света на масовото производство, преследването на богатство може да доведе до безкрайна креативност.

В един магазин на Пето авеню, само на няколко крачки от тази врата, той бе видял Книгата на Келс21 - съвършена репродукция, направена с много умение и любов, на скъпоценната книга, създадена преди много време на Айона.

«За човека, който обича книгите», щеше да напише на картичката за Майкъл. Видя го как се усмихва с ръце в джобовете, точно както Самюъл винаги държеше ръцете си в джобовете. Майкъл спеше на пода, а Самюъл стоеше над него и каза заваляно: «Защо Господ не ме е направил такъв?». Беше твърде тъжно, за да се засмеят. И онова странно изказване на Майкъл, когато стояха до оградата на Вашингтон Скуеър, измръзнали от студ, и се чудеха защо хората стоят навън в такова време. Майкъл каза: «Винаги съм вярвал в нормалното. Мислех, че бедността не е нормална. Мислех, че е нормално, когато можеш да получаваш онова, което искаш». Сняг, трафик, нощните скитници, очите на Майкъл, приковани в Роуан. А тя - някак далечна, тиха, не така склонна да говори като него.

Това не е сън. Това е просто тревога - тя се връща, оживява отново и го притиска. Как ли изглеждат, когато легнат заедно? Остава ли лицето и? като издялано от лед? А той - прилича ли на сатир, излязъл от гората? Любов между вещици…