Ан Райс - Талтош

Всички бяха издокарани с «великденските си дрехи», както се изрази Мери Джейн. Включително и Мориган, заради която се наложи да обиколят всички модни магазини в Наполеонвил. Бялата памучна рокля щеше да е до петите на Мона или на Мери Джейн, но на Мориган и? стигаше едва до коленете. Бе доста пристегната в талията, а острото деколте, символ на добър вкус и порядъчност, при нея бе стигнало чак до шията, защото големите и? гърди надигаха твърде много плата. Все същата стара история; облечи някое ярко момиче с проста и изчистена рокля и то става още по-привлекателно. Обувките не бяха проблем, щом установиха, че носи десети размер. Ако бяха с един размер по-големи, щеше да се наложи да ги купуват от мъжкия щанд. Взеха и? обувки с тънки токчета и тя бе потанцувала с тях петнайсетина минути около колата, преди Мона и Мери Джейн да я принудят да замълчи и да влезе вътре. После бе настояла да шофира. Е, не и? беше за първи път…

Бабата, издокарана с разкошен памучен костюм с панталон от «Уол-Март», спеше, завита с бебешко синьо термоодеяло. Небето бе синьо, а облаците - великолепно бели. Мона вече се чувстваше добре, слава богу, само бе доста отпаднала. Отпаднала и меланхолична.

Бяха на около час път от Ню Орлиънс.

- Как така «морални подробности»? - попита Мери Джейн. - Става дума за сигурността ти. И как така ще поемаш контрола?

- Става дума за нещо неизбежно - отвърна Мориган. - Ще ви го обясня на етапи.

Мона се засмя.

- Е, мама е достатъчно умна, за да разбере, естествено, да види бъдещето с дарбата на вещица, но ти, Мери Джейн, продължаваш да се държиш като нещо средно между досадна леля и адвокат на дявола.

- Сигурна ли си, че знаеш значението на тези думи?

- Скъпа моя, та аз погълнах съдържанието на два речника. Знам всички думи, които мама е знаела, преди да се родя, и още много от татко. Според теб откъде знам какво е «френски ключ» и че в багажника на тая кола има цял комплект от тях. А сега да се върнем на най-важния въпрос за момента: къде ще идем, в коя къща и прочие глупости.

И тя веднага отговори на собствените си въпроси:

- Така, аз смятам, че не е толкова важно къде ще идем. Къщата на Амелия стрийт не е подходяща, защото е пълна с хора, както вече ми обяснихте, и въпреки че е домът на мама, тя всъщност принадлежи на Древната Евелин. Фонтевро е твърде далече. Няма да се върнем там, каквото и да става! Твърде нетърпелива и обезпокоена съм, за да чакам да наемаме апартамент! Не искам да живея в някаква безлична квартира под фалшива самоличност. Не мога да живея в кутийки. Къщата на Първа улица действително принадлежи на Майкъл и Роуан, но Майкъл е мой баща! Точно там трябва да идем. Трябва да видя компютъра на Мона, записите и?, записките на Лашър и бележките, които татко е направил по неговия екземпляр от прочутото досие на Таламаска. Искам да видя всичко в онази къща, всичко, до което Мона има достъп. Е, тя няма разрешение да чете записките на Лашър, но това отново е техническа подробност. Аз ще се позова на рожденото си право да видя тези записки. И нямам никакви скрупули, които биха ме спрели да прочета дневника на Майкъл, ако успея да го открия. А сега, моля ви се, не започвайте да крещите! И двете.

- Като начало просто намали скоростта! - извика Мери Джейн. - Направо ме побиха тръпки, като каза, че ще поемеш контрола.

- Нека обмислим всичко по-внимателно - обади се Мона.

- Вие няколко пъти казахте, че тук става дума за оцеляване - каза Мориган. - Имам нужда от това знание - от дневниците, досиетата, записите - за да оцелея. Къщата на Първа улица сега е празна и ние можем спокойно да се подготвим за завръщането на Майкъл и Роуан. И така, моето окончателно решение е, че ще отидем там, поне докато Майкъл и Роуан не се приберат и не им обясним ситуацията. Ако тогава баща ми пожелае да ме прогони от дома, ще си намерим подходящо местенце или пък ще задействаме плана на мама за пълна реставрация на Фонтевро. Е, запомнихте ли всичко?

- В онази къща има оръжия - каза Мери Джейн. - Мона не ти ли каза? И на долния, и на горния етаж. Майкъл и Роуан ще се изплашат от теб. Та това е тяхната къща. Ще започнат да пищят от страх! Нима не разбираш? Те смятат талтошите за зли същества, които се опитват да завладеят света!

- Аз съм Мейфеър! - обяви Мориган. - Аз съм дъщеря на баща си и на майка си. Майната им на оръжията. Те няма да стрелят по мен. Това е пълен абсурд, а ти забравяш, че те изобщо няма да очакват да съм там и ще са напълно неподготвени. Няма да тръгнат да търсят пистолети. А ако носят оръжие в себе си, вие ще сте там да ме защитите, да им обясните коя съм и дори да ги заплашите да не ме нараняват. И моля ви се, запомнете поне за пет секунди, че аз също имам език и мога да се защитя. Тази ситуация няма аналог досега и е най-добре да се установя там, за да проуча всичко налично, включително прочутия грамофон и задния двор. О, я спрете да викате и двете!