Ан Райс - Талтош

«Може би вещиците от Залива са просто тъпи», помисли си Мона. «Могат да стоят над гроба на чудовища и да не се усетят изобщо. Разбира се, останалите вещици от това семейство също не се бяха усетили. Само жената, която не искаше да говори, и Майкъл - едрият чаровен келт, застанал до нея.»

- Ние с теб сме втори братовчедки - каза Мери Джейн на Мона и отново пристъпи напред. - Супер, а? Ти не си била родена, когато съм идвала при Древната Евелин и съм яла от домашния и? сладолед.

- Не помня тя да е правила домашен сладолед.

- Скъпа, тя правеше най-хубавия домашен сладолед, който съм яла. Майка ми ме водеше в Ню Орлиънс при…

- Ти нещо бъркаш - рече Мона. Може би това момиче беше някаква самозванка. Може би дори не беше Мейфеър. Не, де такъв късмет. Пък и в очите и? имаше нещо, което малко напомняше за Древната Евелин.

- Не, не бъркам - настоя Мери Джейн. - Но сега не става дума за домашния сладолед. Дай да ти видя ръцете. Твоите са нормални.

- И какво?

- Мона, бъди любезна, скъпа - намеси се Беатрис. - Братовчедка ти просто е твърде пряма.

- Е, виждаш ли моите ръце? - каза Мери Джейн. - Имах шести пръст, когато бях малка. И на двете ръце. Не истински, ами просто съвсем мъничък. Затова мама ме заведе при Древната Евелин - защото тя също имаше шести пръст.

- Мислиш, че не знам ли? - попита Мона. - Та нали тя ме отгледа.

- Знам, че те е отгледала. Знам всичко за теб. По-спокойно, скъпа. Не искам да те обиждам, просто и аз съм Мейфеър, също като теб, и съм готова да сравня моите гени с твоите.

- И кой ти каза за мен? - попита Мона.

- Мона - прошепна Майкъл.

- Как така не съм те виждала досега? - настоя Мона. - Аз съм от Мейфеър от Фонтевро. Ти си ми втора братовчедка, нали така? И защо говориш като човек от Мисисипи, когато казваш, че през цялото време си живяла в Калифорния?

- О, това е дълга история - отвърна Мери Джейн. - Аз поживях и в Мисисипи, можеш да ми вярваш. И беше доста по-зле, отколкото ако ме бяха затворили в «Парчман Фарм»6. - Беше невъзможно да извадиш това дете от равновесие. Тя сви рамене. - Да имате малко студен чай?

- Разбира се, скъпа, извини ме - обади се Беатрис и веднага стана да го донесе. Силия клатеше глава от срам. Дори Мона се почувства зле, а Майкъл побърза да се извини.

- Не, аз сама ще си го взема, само кажете къде е - извика Мери Джейн.

Но Беа вече беше изчезнала в къщата. Мери Джейн отново направи балон с дъвката си и после цяла серия по-малки.

- Невероятно - обади се Мона.

- Както казах, историята е дълга. Мога да ви разкажа доста ужасни неща за времето, прекарано във Флорида. Да, и там съм била, и за малко в Алабама. Може да се каже, че положих доста усилия да се върна тук.

- Не думай - обади се Мона.

- Мона, не бъди саркастична.

- Аз съм те виждала преди - каза Мери Джейн, сякаш нищо не се беше случило. - Помня, когато с Джифорд Мейфеър дойдохте в Ел Ей, на път за Хавайските острови. Тогава за сефте видях летище. Ти спеше направо до масата, излегната на два стола, завита с палтото на Джифорд, а тя ни купи най-хубавата храна.

«Само не я описвай», помисли си Мона. Но всъщност имаше смътен спомен за това пътуване, как се събуди със схванат врат на летището в Лос Анджелис със странното име «ЛАКС». Помнеше и как Джифорд казва на Алисия, че трябва да отведат «Мери Джейн» у дома някой ден.

Само дето Мона не си спомняше с тях да е имало и друго малко момиче. Та значи това е била Мери Джейн. И ето я отново у дома. Джифорд вероятно правеше чудеса от небесата.

Беа се бе върнала със студения чай.

- Ето го, скъпа, с много лимон и захар, както го обичаш, нали?

- Не помня да съм те виждала на сватбата на Майкъл и Роуан - каза Мона.

- Ами защото не влязох вътре - отвърна Мери Джейн, пое чашата студен чай от Беа и веднага я изпразни наполовина. Изсърба я шумно и накрая обърса брадичка с опакото на ръката си. Ноктите и? бяха изпочупени, но пък лакирани в невероятно виолетово.

- Аз ти казах да дойдеш - каза Беа. - Обадих ти се. Три пъти ти оставях съобщения в дрогерията.

- Да, знам, лельо Беатрис, и никой не може да те упрекне, че не направи всичко възможно да ни поканиш на тази сватба. Но аз нямах обувки! Нямах и рокля! Нямах шапка! Вижте ми обувките! Намерих ги. Първите кожени обувки, които нося от десет години насам! Освен това виждах много добре от отсрещния тротоар. Чувах и музиката. Беше прекрасна, Майкъл Къри. Сигурен ли си, че не си Мейфеър? Много ми приличаш на такъв; различавам поне седем характерни белега.

- Благодаря, скъпа, но не съм Мейфеър.