Ан Райс - Талтош

Мона изгаряше от желание да види Фонтевро - с шест паднали и шест здрави колони, макар че първият етаж бе потънал под три стъпки вода. Да видиш легендарната Мери Джейн беше следващото най-вълнуващо нещо, братовчедката наскоро се бе завърнала от «далече», завързала бе лодката си за централната колона и бе прецапала през басейна, пълен със застояла вода, за да се качи на пикапа, с който отиваше в града за провизии.

Всички говореха за Мери Джейн Мейфеър. И защото Мона вече бе наследница, единствената свързана със завещанието, готова да обръща внимание на хората и да разговаря с тях, те смятаха, че за нея би било интересно да поговори за младата си братовчедка от провинцията, която е толкова «умна», притежава «сили» и броди също като нея самата.

На деветнайсет и половина. Преди да я види с очите си, Мона не бе смятала, че някой на деветнайсет години все още може да минава за тийнейджър.

Мери Джейн беше най-интересната находка, изскочила при генетичното проучване на цялото семейство Мейфеър. Нямаше начин да не се случи и това - да бъде открит подобен индивид с атавистични признаци5 като Мери Джейн. Мона се чудеше какво ли още ще изпълзи от блатата.

Като си представеше как само старата плантация в стил Гръцко възраждане постепенно потъва в плевели, как гипсовите украси падат с плясък в мътните води, а рибите плуват между балюстрадите на стълбището.

- Ами ако къщата падне на главата и?? - беше се поинтересувала Беа. - Ами че тя цялата е във вода. Момичето не може да остане там. Трябва да я доведем в Ню Орлиънс.

- Това е блато, Беа - бе казала Силия. - Блато, не забравяй. Не е езеро или пък Гълфстрийм. Пък и ако това дете няма достатъчно ум да се махне оттам и да заведе старицата на по-сигурно място…

Старицата.

Мона добре си спомняше този разговор, провел се миналия уикенд, когато Мери Джейн връхлетя на пожар сред малката тълпа, заобиколила Роуан.

- Амчи аз ви зная всичките - бе обявила Мери Джейн. Думите и? се отнасяха и за Майкъл, който стоеше до стола на Роуан, сякаш позираше за елегантен семеен портрет. Как само я бе погледнал той тогава.

- Идвала съм няколко пъти и съм ви виждала - добави Мери Джейн. - Аха, тъй е. Идвах в деня на сватбата. Нали се сещаш, когато се ожени за нея? - Тя посочи Майкъл, после Роуан. - Стоях ей там, от другата страна на улицата, и ви гледах партито.

Произнасяше изреченията винаги с въпросителна интонация, въпреки че не бяха въпроси. Сякаш очакваше кимване или пък знак за потвърждение.

- Трябваше да влезеш вътре - каза Майкъл любезно, като попиваше всяка сричка, излитаща от устата и?. Проблемът му бе, че имаше слабост към момичета, току-що навлезли в зрелостта. Неговият сблъсък с Мона съвсем не бе някакво залитане или пък продукт на вещерство. А Мери Джейн Мейфеър беше същата вкусна блатна патица, каквато бе и Мона. Въпреки че връзваше светлорусата си коса на плитка чак на темето си и носеше мръсни кожени обувки с връзки като малко дете, а кожата и? с цвят на маслина, вероятно почерняла от слънцето, караше момичето да прилича на кафяво жребче с бяла грива.

- Какво показаха тестовете за теб? - попита я Мона. - Нали затова си дошла? Да те изследват?

- Ами не знам - отвърна геният, мощната блатна вещица. - Всичко е толкова заплетено, че се чудя как се оправят. Първо ме наричаха Флорънс Мейфеър, а после Дъки Мейфеър, и накрая им казах: «Вижте какво, аз съм Мери Джейн Мейфеър, амчи гледайте кой стои пред вас, де».

- Е, това не е било много любезно - промърмори Силия.

- Ама казаха да си ходя у дома. Щели да ми се обадят, ако нещо не ми било наред. Аз съм сигурна, че имам толкоз вещерски гени, че ще ме изтипосат на върха на таблицата си. О, боже, никога не съм виждала толкоз много Мейфеър, както в онази сграда.

- Тя е наша - каза Мона.

- И да ви кажа, разпознах всички. Никога не греша. Имаше обаче един чужд човек, или по-скоро смесен. Аз винаги познавам кой е Мейфеър. Щото има цяла сюрия, дето нямат брадички, а имат хубави носове, изкривени малко надясно ей тук, и очи, дръпнати настрани. А има и други, дето приличат на теб - обърна се тя към Майкъл, - аха, точно като теб, истински ирландци с гъсти вежди и къдрави коси, с големи откачени ирландски очи.

- Но, скъпа, аз не съм Мейфеър - запротестира Майкъл.

-… има и с червени коси като нея, само дето тя е най-хубавата. Сигурно си Мона. Имаш излъчването и блясъка на човек, който току-що се е сдобил с тонове мангизи.

- Мери Джейн, скъпа - каза Силия, но не успя да добави някакъв интелигентен аргумент или поне незначителен въпрос.