Ан Райс - Талтош

- Акциите ти почти са удвоили цената си за последните четири месеца - каза Мона.

- Абсолютно, точно така, но как позна? Ти май си доста странно дете. А аз те мислех просто за богата глезла с панделка в косата. Нали винаги носеше панделка, когато ходеше в «Светото сърце»? Мислех, че дори не би разговаряла с мен.

В този миг лека болка жегна Мона, болка и жалост към това момиче, към всички, които се чувстват пренебрегвани от околните. Тя никога не бе страдала от подобна липса на увереност. А това момиче беше много интересно, само бе постигнало всичко, и то с много по-малко усилия от нея самата.

- Чакайте малко, момичета, нека не говорим за Уол стрийт - намеси се Беатрис. - Мери Джейн, как е баба ти? Не казваш и дума за нея. Пък вече е четири часът, трябва да потегляш скоро, ако ще караш по целия път обратно до…

- О, баба е добре, лельо Беатрис - каза Мери Джейн, без да отделя очи от Мона. - Знаеш ли какво се случи с нея, след като мама дойде и ме отведе в Лос Анджелис? Тогава бях на шест. Чувала ли си тази история?

- Да - отвърна Мона.

Всички знаеха историята. Беатрис още се тормозеше за това. Силия се взираше в момичето, сякаш то беше някакъв гигантски комар. Само Майкъл изглеждаше в неведение.

Беше се случило следното: бабата на Мери Джейн, Доли Джейн Мейфеър, бе попаднала в приют за старци, след като дъщеря и? заминала с шестгодишната Мери Джейн. Миналата година бяха сметнали Доли Джейн за мъртва и тя дори била погребана в семейната гробница. Самото погребение било пищно, както се полага при смъртта на някой Мейфеър. И то защото се бяха обадили в Ню Орлиънс и всички Мейфеър пристигнаха в Наполеонвил, за да демонстрират каква скръб и тъга ги е обзела, задето са оставили горката старица да умре в приют. Повечето от тях дори не бяха чували за нея.

Всъщност никой не я познаваше в истинския смисъл на думата. Или поне не и на стари години. Лоурън и Силия я бяха виждали много пъти като деца, разбира се.

Древната Евелин познаваше Доли Джейн, но тя никога не напускаше къщата на Амелия стрийт, за да иде на погребение в провинцията, и никой не се сети да я накара да го стори.

Е, когато Мери Джейн се върна в града преди година и чу, че баба и? е умряла и е погребана, тя започна да се залива от смях, и то в лицето на Беа.

- Но баба не е мъртва - каза тя. - Тя ми се яви насън и ми каза: «Мери Джейн, ела да ме вземеш. Искам да си ида у дома». И ето, аз се връщам в Наполеонвил и ще трябва да ми кажете къде е този приют.

Заради Майкъл тя сега разказа отново цялата история и почудата, изписана на лицето му, бе почти комична.

- А как така Доли Джейн не ти е казала в съня къде е този приют? - попита Мона.

Беатрис веднага я стрелна с укорителен поглед.

- Е, не ми каза, какво да се прави. Пък и си има причина за това. Изградила съм теория относно привиденията и защо са така объркани.

- Да, и ние си имаме теории - отвърна Мона.

- Мона, моля те, мери си приказките - намеси се Майкъл.

«Сякаш наистина съм му дъщеря», помисли си тя с негодувание. Той все така не сваляше поглед от Мери Джейн. Е, наистина, забележката му бе изречена с доста сърдечен тон.

- И какво стана, скъпа? - настоя Майкъл.

- Ами нали ги знаете старите жени, тя не бе наясно къде точно се намира, дори и в съня, но пък знаеше откъде е! Точно така и се оказа. Аз влязох в онзи дом за стари хора и се изправих в средата на стаята им за почивка, или както там я наричат. А там беше баба ми, погледна ме и след всички тези години ме позна и каза: «Къде беше, Мери Джейн? Отведи ме у дома, уморих се да те чакам». Те погребали друга жена от този дом.

Истинската Доли Джейн Мейфеър беше жива и всеки месец бе приемала чека от социалните, без да забележи, че на него е написано друго име. Беше се наложило да ходят по мъките, докато докажат това. После баба Мейфеър и Мери Джейн Мейфеър се върнаха да живеят сред руините на къщата в старата плантация, а цял отряд Мейфеър се нае да ги снабди с най-необходимото. Мери Джейн стреляше с пистолета си по бутилки от безалкохолно и казваше, че си имат всичко и могат да се грижат за себе си. Била спечелила малко пари по пътя към дома, била нещо като маниак на тема «направи си сам», така че им благодари най-любезно.

- Значи са оставили старата дама да живее с теб в наводнената къща? - попита Майкъл съвсем невинно.

- Скъпи, след онова, което и? бяха причинили в приюта - да я объркат с друга жена и да и? закачат чуждо име - какво право имаха да ми забраняват да живея с нея? А братовчедът Райън от «Мейфеър и Мейфеър», нали го знаеш, той дойде в града и направо ги разпердушини!