Ан Райс - Лашър

Да, красив беше, неустоимо красив. Може би не беше тук. Може би тя сънуваше. Може би си беше представила, че се е върнал.

- Не, скъпа моя, аз те обичам - прошепна той или пък тя си го въобрази.

Приближи се и Роуан се усети, че го гледа в устата, защото нещо в нея се бе променило едва забележимо. Изглеждаше вече някак по-мъжка, розова и издаваше решителност. Точно така трябваше да изглежда една уста под тъмни лъскави мустаци и над къдравите кичури на брада.

Тя се извърна и той се наведе. Топлите му пръсти хванаха ръцете и?, а устните му докоснаха бузата и?. Той погали гърдите и? с голямата си ръка, потърка зърната и? и по нея пробяга нежелано усещане. Не, не сънуваше. Тези ръце. Може би трябваше да загуби съзнание, за да ги прогони. Но тя лежеше там, безпомощна и не можеше да го спре, нито да се махне.

Внезапната радост от завръщането му бе също толкова разяждаща, както и всичко останало - като това да гори под пръстите му, сякаш той и? бе любовник, а не тъмничар, да се надига жадно от самотата си при всяка проява на нежност или внимание от страна на нейния мъчител.

- Скъпа моя, скъпа моя. - Той положи глава на корема и? и потри лице в кожата и?, нехаещ за мръсотията по леглото. Тананикаше, шепнеше, а после извика силно, отдръпна се и затанцува, въртеше си, пееше и пляскаше с ръце. Изглеждаше изпаднал в екстаз! О, колко пъти го бе виждала да прави това, но никога с такава жар. Странна гледка беше. Дългите му ръце бяха много деликатни, раменете му бяха изпънати, китките като че бяха два пъти по-дълги, отколкото на нормален мъж.

Тя затвори очи, но още го виждаше как танцува и се върти, чуваше тропота му по килима и смеха му.

- Господи, защо просто не ме убие? - прошепна.

Той замълча и се наведе отново над нея.

- Съжалявам, скъпа моя. Съжалявам. - О, красивият му глас. Дълбок глас, който можеш да слушаш цяла нощ по радиото, докато пътуваш с колата. - Не възнамерявах да отсъствам толкова дълго. Преживях едно горчиво и сърце раздирателно приключение. - Заговори по-бързо. - Изпълнено с мъка, открития и смърт, изпълнено с тайни и осуетени планове… - После отново затананика и зашепна нещо, като се клатеше на пети. Мърмореше и тананикаше, или пък подсвиркваше със сухите си устни?

Коленичи така внезапно, сякаш припадна. Отново сложи глава на корема и?, топлата му ръка се мушна между краката и?, към слабините и?, въпреки мръсотията. Той целуна корема и? и прошепна:

- Скъпа моя, скъпа моя.

Тя не се сдържа и се развика:

- Отвържи ме, пусни ме. Потънала съм в мръсотия. Виждаш ли какво ми причини! - В този миг гневът и? секна и тя застина притихнала, парализирана от ярост. Ако го обидеше, той можеше да се цупи с часове. Можеше да застане до прозореца и да плаче. Бъди тиха, бъди умна.

Той я гледаше. После извади ножа си, малък и сияен като зъбите му - единственият проблясък в празната стая.

Разряза тиксото много бързо. Просто така - наведе се и клъц, клъц, клъц.

Ръцете и? бяха свободни - безчувствени и безполезни, но свободни. Тя събра всичките си сили и воля, за да ги вдигне, но не можеше да помръдне десния си крак.

Усети ръцете му под себе си. Той я вдигна и се изправи заедно с нея, притисна я към гърдите си.

Роуан изкрещя, а после започна да плаче. Беше станала от леглото, беше свободна, само да имаше сега сили да обгърне с ръце врата му и да…

- Ще те изкъпя, мила моя, моята бедна скъпа любима - каза той. - Моята обична Роуан. - В кръгове ли танцуваха, или просто и? се виеше свят? Долови аромата на банята - на сапун, шампоан, на чистота.

Той я сложи в студената порцеланова вана и тя почувства първата струя топла вода.

- Не толкова гореща - каза му. Белите плочки се движеха, маршируваха по стените около нея.

- Не, няма да е гореща - отвърна той. Очите му бяха големи, по-ярки, клепачите бяха по-добре оформени, отколкото последния път, когато ги бе погледнала, миглите бяха по-къси, но все така лъскави и черни. Роуан отбелязваше всичко това, сякаш си водеше записки на джобен компютър. Дали вече бе свършено? На кого ще предаде своите открития? Мили боже, ако онзи пакет не бе стигнал до Ларкин…

- Не се измъчвай, мила моя - каза той. - На нас ще ни е добре двамата, ние ще се обичаме. Ти отново ще ми вярваш, отново ще ме обичаш. Няма причина да умираш, Роуан, няма причина да ме напускаш. Обичай ме.

Тя лежеше като труп, неспособна да помръдне. Водата струеше около нея. Той разкопча бялата и? риза и смъкна панталоните. Водата продължаваше да се излива, толкова топла. Миризмата на мръсотия най-сетне бе изчезнала. Той захвърли дрехите настрани.