Ан Райс - Лашър

- Добре - каза Райън, който изгаряше от гняв. - Значи искаш да направят изследвания на дрехите на майка ти? - Тръсна ядно ръце.

- Да - отвърна Пиърс спокойно.

- Добре тогава. Ще го направят заради теб, заради теб и сестрите ти. Ще направим изследванията. Ще открием какво е причинило кръвоизлива.

Пиърс беше доволен, но явно притеснен за баща си.

Райън искаше да каже още нещо, но им махна леко да изчакат. Вдигна дясната си ръка, направи още един колеблив жест, а после заговори:

- Ще направя каквото мога при тези обстоятелства. Ще продължа търсенето на Роуан. Ще дам окървавените дрехи за изследване. Ще правя само разумното и нужното. Ще правя нещо почтено. Законно. Необходимо. Но наистина не вярвам в този мъж! Не вярвам в този призрак. Никога не съм вярвал! И сега няма причина да вярвам. Каквато и да е истината за всичко това, тя няма нищо общо със смъртта на жена ми! Нека обаче да се върнем на Роуан. Джифорд вече е в Божиите ръце, Роуан може да е още сред нас. Аарън, как ще получим тези научни данни, или каквито са там, от института «Кеплингер»? Това ще бъде първата ми задача. Да открия как можем да изискаме пробите, които Роуан е изпратила на Ларкин. Сега ще отида в офиса и ще опитам да се добера до тези материали. Наследницата на завещанието е изчезнала, сигурно има някаква измама, трябва да се предприемат законови мерки по отношения на фондовете, сметките, подписите и прочие. - Той замълча, сякаш бе казал повече, отколкото искаше и се взря пред себе си, сякаш бе машина, която внезапно бяха изключили.

- Разбирам чувствата ти, Райън - каза тихо Аарън. - Дори най-консервативните свидетели могат да кажат, че около този мъж има някаква мистерия.

- Вие и Таламаска - прошепна Райън. - Намесвате се. Наблюдавате, записвате. Взирате се в тези объркващи неща и ги интерпретирате така, както изискват вашите вярвания, вашите суеверия. Пет пари не давам за вашата догматична настойчивост, че на света има призраци и духове! Мисля и че историята на семейството, която сте съставили е… е някаква объркваща измишльотина. Аз няма… аз започнах свое разследване, на вас, ако искате да знаете.

Аарън присви очи. Когато заговори, в гласа му се долавяше горчивина, раздразнителност:

- Не те обвинявам.

Внезапно на лицето му се изписа разочарование, като че се опитваше да сдържи реакцията си, да овладее объркване или противоречиви чувства. Майкъл усети това по-силно отвсякога - Аарън не беше на себе си.

- У теб ли са дрехите, Райън? - продължи Аарън с неприятното си искане, сякаш дълбоко в себе си се отвращаваше, че трябва да направи това. - Дрехите на Джифорд. С какво е била облечена?

- По дяволите! - прошепна Райън, вдигна телефона и се свърза със секретарката си в офиса. - Карла, Райън е. Обади се на съдебния лекар в окръг Уолтън, Флорида. Обади се и на погребалния дом. Какво стана с дрехите на Джифорд? Трябва да ги взема.

Затвори телефона и попита:

- Има ли още нещо, защото искам да ида в офиса. Имам работа. Трябва да се върна рано вкъщи, децата ми се нуждаят от мен. Алисия беше приета в болница. Тя също се нуждае от мен. Имам нужда и да остана сам за малко. Имам нужда да… Имам нужда да поскърбя за жена си. Пиърс, бих искал да тръгнем сега, ако ще идваш с мен. - Всичко това бе казано много бързо.

- Да, татко, но искам да знам какво става с дрехите на мама.

- За бога, какво общо има това с Джифорд! - извика Райън. - Господи, всички ли си загубихте ума?

- Просто искам да знам - каза Пиърс. - Знаеш… знаеш, че мама се страхуваше да дойде тук на Марди Грас, тя…

- Не, не продължавай. Недей - настоя Райън. - Нека се придържаме към това, което имаме. Което знаем. Ще направим всичко, каквото поискат от нас, по каквато и да е причина! Майкъл, утре ще ти предам всички материали за Роуан. По дяволите, ще ти ги предам още сега. Ще ти изпратя докладите от цялото разследване.

Той пак вдигна телефона и набра офиса си със скоростта на светлината. Не си направи труда да се представя. Каза на човека отсреща:

- Един куриер да донесе всичко, свързано с Роуан. Да, всичко. Докладите от детективите, копията на чековете, всяка хартийка. Съпругът и? го иска. Има право да го види. Нали и? е съпруг. Той… има това право.

Тишина. Слушаше.

- Какво имаш предвид? - попита след малко. Лицето му стана безизразно и после започна да се зачервява. Затвори телефона и се обърна към Аарън.

- Твоите хора ли са взели дрехите на жена ми? Взели са ги от офиса на съдебния лекар и от погребалното бюро. Кой ви каза, че можете да направите такова нещо?