Ан Райс - Лашър

Аарън не отговори, но Майкъл видя изненадата и объркването на лицето му. Той не знаеше за това, беше шокиран и унижен. Като че премисли всичко и после сви леко рамене.

- Съжалявам - рече накрая. - Не съм упълномощавал никого за това. Приеми извиненията ми. Ще се погрижа да върнат всичко незабавно.

Сега Майкъл разбра защо Аарън не беше на себе си. Нещо се бе случило сред редиците на ордена му. Бе усетил това и по-рано, но не знаеше как да го тълкува.

- Вървете по дяволите! - извика Райън. - Дотегна ми от изследователи, тайни и хора, които се шпионират взаимно.

Той се изправи, а Пиърс също стана и каза:

- Хайде, татко. - Отново бе поел нещата в свои ръце. - Да вървим у дома. Ще се върна в офиса следобед. Да вървим.

Аарън не стана. Дори не погледна към Райън. Гледаше встрани и после като че се отнесе някъде надалеч, в мислите си. Беше раздразнен, но не само това.

Майкъл стана и стисна ръцете на Райън и Пиърс.

- Благодаря и на двама ви.

- Поне това можехме да направим за теб - каза Райън престорено. - Ще се срещнем утре - ти, аз, Лорън и Рандъл. Ще намерим Роуан, ако…

-… ако може да бъде намерена - каза Мона.

- Казах ти да мълчиш! - извика Райън. - Върви си у дома. Древната Евелин е сама.

- О, да, все някой там е сам и има нужда от мен, нали така? - отвърна Мона. Тя свали крака си от облегалката и стана, като приглади детинската рокличка. Двете фльонги на панделката стърчаха зад главата и?. - Ще си отида у дома. Не се тревожи.

Райън се взираше в нея, сякаш не беше в състояние да издържа повече. Приближи се, хвана я и я притисна към гърдите си. Настъпи ужасна тишина, а после нещо много по-ужасно - той заплака със сподавените хлипове на човек, изпълнен със срам и нещастие, както дори жените не плачат.

Пиърс сложи ръка на рамото му. Райън отблъсна Мона назад, целуна я яростно по бузата и след като я стисна за рамото, я остави да си върви. Тя също го целуна нежно.

Райън последва Пиърс и двамата излязоха от библиотеката.

Вратата се отвори и затвори и Майкъл чу хор от гласове в салона - приглушения глас на Беатрис и по-дълбокия глас на Райън, не можа да различи останалите в последвалата глъчка.

Осъзна, че е останал сам с Аарън и Мона. Аарън не беше помръднал, все още имаше отсъстващ вид. Изглеждаше някак печално изваден от строя, също като Майкъл допреди няколко дни.

Мона се промъкна в ъгъла, сияеща като свещица с пламтящата си коса, привела рамене. Явно нямаше намерение да си тръгва.

- Кажи какво мислиш - каза Майкъл на Аарън. - Питам те за първи път, откакто… се случи. Какво мислиш? Кажи.

- Искаш експертното ми мнение? - попита Аарън със същата горчивина, очите му още блуждаеха.

- Искам безпристрастното ти мнение. Райън отказва да повярва в това с някакъв почти религиозен плам. Какво си ми спестил?

Трябваше да помоли Мона да излезе, трябваше да я придружи, да я заведе при Беа, но не го направи. Просто гледаше Аарън.

Лицето му се изопна и после се отпусна.

- Не съм крил нищо нарочно. Объркан съм - каза той и погледна Майкъл в очите. - Аз водих тоя случай, докато Роуан не изчезна. Мислех, че го водя и след това. Но има явни признаци, че Старшите са поели нещата и разследването е разширено без моето знание, което не е в стила на Таламаска. Знаеш го. След изчезването на Роуан помолихме Райън за разрешение да дойдем в тази къща, да вземем проби от окървавения килим и от тапетите. Трябваше да питаме теб, но ти не…

- Знам, знам…

- Така действаме ние. Да вървим по следите на бедата, да процедираме с внимание, да наблюдаваме, да не правим заключения.

- Не ми дължиш обяснения. Ние сме приятели. Но мисля, че знам какво е станало. Това разследване сигурно е много важно за твоите Старши. Сега нямаме призрак, а някакво мутирало същество. - Майкъл се засмя горчиво. - И то държи жена ми като затворник.

- Това и аз можех да ви го кажа - обади се Мона.

Липсата на отговор от страна на Аарън беше плашеща. Той се взираше в нищото, силно шокиран, неспособен да коментира, защото ставаше дума за ордена. Накрая поглед накъм Майкъл.

- Ти си добре, нали? Доктор Роудс каза, че е станало същинско чудо. Ще оздравееш напълно. Ще се срещнем утре, дори и да не съм канен на срещата с Райън.

- А онзи доклад, който ще изпратят?

- Виждал съм го. Сътрудничехме си. В тази папка има и мои доклади. Ще видиш. Не знам какво е станало после. Беатрис и Вивиан ме чакат. Беатрис е силно притеснена за теб, Мона. А доктор Ларкин иска да говори с теб, Майкъл. Помолих го да изчака до утре. Мен обаче иска да види сега.