Ан Райс - Лашър

- Ще повярвам, когато го видя, когато самият доктор Ларкин ми го каже.

- Татко - каза Пиърс, - та нали рапортите от съдебната медицина са същите. Твърдят, че пробите са замърсени, защото иначе излиза, че това е кръв и тъкан от нещо, което не носи човешкия генетичен код.

- Както каза и Мона - обади се Майкъл. Гласът му бе станал много нисък. Той се надигна малко и погледна първо Райън, а после Мона.

Нещо в поведението на Аарън го тревожеше през цялото време, но не знаеше точно какво и всъщност не осъзнаваше, че е разтревожен, докато не се хвана, че гледа към него.

- Прибрах се и той беше тук. Приличаше на нея - започна той. - Приличаше и на мен. Може да произлиза… от нашето дете. Нашето бебе. Роуан беше бременна.

Замълча и издиша тежко. Поклати глава и после осъзна, че трябва да продължи.

- Това същество беше новородено. Беше много силно. Дразнеше ме. Той… той се движеше като сламения човек от «Магьосникът от Оз»… Беше тромав, падаше, смееше се, ставаше отново. Сякаш можех да му извия врата, но не го направих. Той беше много по-силен, отколкото изглеждаше. Ударих го няколко пъти. Би трябвало да строша лицевите му кости, но не му стана нищо. Роуан се опита да ни разтърве, но тогава аз не разбрах… а и сега не разбирам… кого точно се опитваше да предпази. Мен или него?

Мразеше се, че изрича тези думи.

- А тя помогна ли му да те блъсне в басейна? - попита Мона.

- Млъквай, Мона! - изкрещя Райън, но момичето не му обърна внимание. Гледаше Майкъл.

- Не, не му помогна - отвърна той. - Не беше за вярване и че той можа да го стори сам. Бил съм повалян няколко пъти в живота си. За тази работа се иска здрав мъж и късмет. Той беше слаб, крехък и стоеше на леда, но все пак ме блъсна и аз паднах в басейна. Помня, че ме гледаше, докато падах. Очите му са сини, а косата много черна. Вече ви казах. Кожата му е съвсем бледа и някак красива. Поне тогава беше такава.

- Като кожа на бебе - добави Аарън тихо.

- Значи всички искате да ми кажете - обади се нервно и тревожно Райън, - че това не е човешко същество?

- Говорим за наука, човече, не за магии - обади се Аарън. - Това същество, така да се каже, е от плът и кръв, но генетичният му код не е човешки.

- И Ларкин ти каза това?

- До известна степен. Нека кажем, че някак го разбрах.

- Призраци, духове, същества - изпъшка Райън. Като че восъкът, от който бе направен, започваше да се топи.

- Хайде, татко, успокой се - каза Пиърс и за миг прозвуча като по-възрастния от двамата.

- Джифорд ми каза, че според нея Мъжът е преминал - рече Райън. - Това бе последният разговор, който проведох с жена си… - Той замълча.

Тишина.

- Мисля, че сме съгласни за едно, Майкъл - обади се Аарън с лека нотка на нетърпение. - Ти оставаш тук.

- Да, схванах - отвърна Майкъл. - Оставам. Но искам да видя всички доклади. Искам да бъда информиран на всяко ниво. Искам да говоря и с този доктор Ларкин.

- Има едно много важно нещо - каза Аарън. - Райън, по разбираеми причини, не разреши аутопсия на Джифорд.

Райън го погледна. Майкъл никога не го бе виждал така очевидно враждебен. Аарън също усети това и се поколеба за миг, преди все пак да продължи:

- Има няколко окървавени парчета от дрехи, които могат да се изследват.

- Защо? - попита Райън. - Какво общо има жена ми с вас? Или с тази история?

Аарън не отговори. Изглеждаше внезапно смутен.

- Да не искаш да кажеш, че жена ми има нещо общо с онова същество? Че той я е убил?

Аарън не отговори.

- Татко, тя е направила спонтанен аборт - каза Пиърс, - а и двамата знаем, че… - Младият мъж спря, но ударът вече бе нанесен. - Мама беше много чувствителна. Тя и татко…

Райън не отговори. Гневът му се бе превърнал в нещо още по-лошо. Майкъл кимна, преди да се усети. Лицето на Мона беше безстрастно, както винаги.

- Имаше ли доказателства, че е направила спонтанен аборт? - попита Аарън.

- Получила е маточен кръвоизлив - каза Пиърс. - Така каза местният лекар, нещо като спонтанен аборт.

- Не знаят - обади се Райън. - Местните лекари казаха, че е умряла от загуба на кръв. Само това. Загуба на кръв. Получила е кръвоизлив и не се е обадила или не е могла да се обади за помощ. Умряла е на плажа. Тя беше нежна и нормална жена, но беше на четирийсет и шест. Малко вероятно е да е направила спонтанен аборт. Всъщност това е почти абсурдна идея. Тя страдаше от фиброзни тумори.

- Татко, нека изследват, каквото са открили, моля те. Искам да знам защо умря мама. Ако е било заради туморите, искам да знам. Моля те. Всички искаме да знаем. Защо е получила този кръвоизлив?