Ан Райс - Лашър

- Той е тук - каза Майкъл. - Видях го на бдението.

- Да, тук е - отвърна Райън. - Но не иска да обсъжда мострите, които е занесъл в института.

- От това, което докторът пожела да сподели, човек може да заключи, че той има богат тестов материал за това същество - рече Аарън.

- Същество? - намеси се Райън. - Ето че пак се озовахме в зоната на здрача. - Изглеждаше вбесен. - Не знаем дали онзи мъж е същество, някакъв… нечовешки вид или нещо друго. Не знаем и какво е името му. Знаем само, че е общителен, образован, интелигентен, говори бързо с американски акцент и хората, които са разговаряли с него в Донелайт, го намират за интересен.

- Какво общо има това, за бога? - настоя Пиърс. - Татко, моля те…

Майкъл го прекъсна:

- Какво е изпратила Роуан на доктор Ларкин? Какво са открили в института «Кеплингер»?

- Там е работата - отвърна Аарън, - че той няма да даде пълна информация на нас, но пък може да го каже на теб. Иска да поговорите и да ти направи генетични тестове.

Майкъл се усмихна.

- Така ли, сега?

- Да, прав си да се съмняваш - каза Райън. Той като че се люшкаше между гневното нетърпение и изтощението. - И други хора са се опитвали да направят такива тестове на семейството. Смятани сме за нещо като затворена група. Не се съгласихме.

- Като мормоните или амишите - рече Майкъл.

- Точно така - каза Райън. - Има и много отлични законови механизми да не се позволи подобно нещо, а и какво общо би могло да има семейство Къри с това?

- Мисля, че се отклоняваме от темата - каза Аарън и погледна многозначително към Майкъл. - Както и да наричаме придружителя на Роуан, той е от плът и кръв и очевидно минава за човек.

- Чуваш ли се какво говориш! - извика Райън вече съвсем вбесен.

- Разбира се - отвърна Аарън.

- Искам да видя лично тези медицински доказателства - каза Райън.

- И как ще ги разчетеш? - попита Пиърс.

- Искам да ги получа.

- Татко, трябва да обсъдим това.

Майкъл вдигна ръка, за да ги призове към спокойствие.

- Вижте, медицинските тестове няма да решат нищо. Аз го видях. Аз говорих с него.

Настана тишина.

Майкъл осъзна, че за първи път споменава това пред семейството. Никога, никога не бе признавал пред Райън и Пиърс и със сигурност пред никой друг Мейфеър какво се беше случило на Коледа. Хвана се, че поглежда към Мона, а после очите му се спряха на човека, на когото всъщност бе разказал станалото - Аарън.

Останалите го гледаха с явно и сдържано очакване.

- Не мисля, че беше висок над метър и деветдесет - каза Майкъл, като се опитваше да успокои гласа си. Прокара ръка през косата си и я спря, когато посегна към химикалката, от която нямаше нужда. Сви дясната си ръка в юмрук, после го отвори и изви пръсти. - Сбихме се. Тогава ми се стори, че е с моя ръст, към метър и осемдесет. Косата му беше къса. Черна, като моята. Очите му - сини.

- Да не би да казваш - обади се Райън с привидно спокойствие, - че си видял мъжа, който е заминал с Роуан?

- Ти си говорил с него? - обади се и Пиърс.

Райън беше пребледнял от гняв.

- Можеш ли да го опишеш? - попита той.

- Нека да преминем към онова, което трябва да се направи - каза Аарън. - Почти изгубихме Майкъл на Коледа. Той не можеше да ни каже нищо със седмици. Беше…

- Всичко е наред, Аарън - обади се Майкъл. - Спокойно. Райън, какво искаш да знаеш? Тя тръгна с мъж. Беше висок над метър и осемдесет, слаб, носеше моите дрехи. Имаше черна коса. Не мисля, че сега изглежда по същия начин. Косата му не беше дълга и той не беше толкова висок. Вярвате ли ми? Вярвате ли на думите на когото и да било? Райън, знам кой е той. Таламаска също знаят.

Райън изглеждаше неспособен да отговори. Пиърс също се беше вкаменил.

- Чичо Райън, той е «мъжът» - каза Мона с равен глас. - За бога, остави на мира Майкъл. Не той е пуснал Мъжа да премине, а Роуан.

- Не се бъркай, Мона! - сопна и? се Райън. Като че ли напълно бе изгубил контрол над себе си. Пиърс го хвана за ръката. - Какво правиш тук? - настоя Райън. - Веднага излез.

Мона не помръдна.

Пиърс и? направи знак да си мълчи.

- Това същество - каза Майкъл, - този «мъж», нашият Лашър, нормално ли изглежда на другите хора?

- Като необикновен човек - отвърна Райън. - Така твърдят свидетелите. Необикновен човек с добри маниери, доста общителен. - Замълча, сякаш се насилваше да продължи. - Мога да ти покажа всички материали. Между другото, претърсихме цял Париж, Женева, Цюрих и Ню Йорк. Такъв висок човек като него не може да не привлече много внимание. Археолозите от Донелайт са имали най-много контакти с него. Казват, че бил очарователен, малко странен и говорел много бързо. Имал особени представи за града и руините.