Ан Райс - Лашър

Майкъл седеше притихнал, просто се опитваше да разбере какво означава всичко това. В един момент неговата жена се бе обадила на този човек. Сега картината изглеждаше съвсем различна.

- Това ли не искахте да ми кажете?

- Да - отвърна Аарън. - Както и че хората, с които е разговаряно в Женева и Донелайт, казват, че може да е била под принуда. Детективите на Райън са научили същото от свидетелите, въпреки че никой от тях не е разбрал кой всъщност упражнява тази «принуда».

- Разбирам. Но тя е била добре, когато е говорила със Самюъл Ларкин. И то на дванайсети февруари! - рече Майкъл.

- Да…

- Добре, какво точно са видели тези хора? Какво са видели хората в клиниките?

- Никой в клиниките не е видял нищо. Но трябва да разбереш, че става дума за огромни институции. Няма съмнение, че Роуан и Лашър са се промъкнали в тях. Роуан се е представяла за лекар от персонала или пък за лаборант, в зависимост от ситуацията. Направила е различни изследвания и е напуснала, преди някой да се усети.

- И вие сте разбрали това от материалите, изпратени на този доктор Ларкин?

- Да.

- Невероятно, но един лекар може да го направи, нали? - рече Майкъл. Опитваше се да говори спокойно. Не искаше някой да започне да му мери пулса. - Значи последното доказателство, че е жива, е от дванайсети февруари - заключи той. Опитваше се да пресметне колко дни са минали оттогава. Не можеше да си спомни нищо.

- Има и още нещо - обади се Райън. - И то не е много хубаво.

- Е, кажете ми.

- Роуан е прехвърляла големи суми, докато е била в Европа. Огромни суми през банки във Франция и Швейцария. Но тези трансфери са спрели в края на януари. После има само два чека, осребрени в Ню Йорк на четиринайсети февруари. Вече знаем, че подписите са подправени.

- Какво? - Майкъл се облегна на стола. - Значи я държи като затворник и подправя чекове.

Аарън въздъхна.

- Не знаем… със сигурност. Хората в Донелайт - и в Женева - я описват като бледа и с нездрав вид. Според тях придружителят и? е бил много внимателен, всъщност никога не са я виждали без него.

- Разбирам - прошепна Майкъл. - Какво друго са казали? Искам да знам всичко.

- Донелайт сега е археологически обект - каза Аарън.

- Да, знам - отвърна Майкъл и се обърна към Райън. - Прочетохте ли историята на Мейфеър?

- Ако имаш предвид досието на Таламаска, да, прегледах го, но мисля, че нашата грижа сега е само една: къде е Роуан и как да стигнем до нея.

- Продължете за Донелайт - обърна се Майкъл към Аарън.

- Очевидно Роуан и Лашър са наели апартамент в странноприемницата там за четири дни. Прекарали са доста време из руините на замъка, в катедралата и в селцето. Лашър е говорил с много хора.

- Трябва ли да го наричаш с това име? - попита Райън. - Официалното му име е друго.

- Официалното име не значи нищо - каза Пиърс. - Татко, моля те, нека оставим това. Донелайт, археологическият обект, очевидно е финансиран изцяло от нашето семейство. Не бях чувал за това, докато не прочетох файла на Таламаска. И татко не знаеше, всичко е уредено от…

- От Лорън - каза Райън с лека нотка на отвращение. - Но това сега няма значение. Никой не ги е виждал там от януари.

- Продължавайте - настоя Майкъл възможно най-внимателно. - Какво точно са видели тези хора?

- Описват жената като висока около метър шейсет и пет, много бледа, с нездрав вид. И един изключително висок мъж, вероятно над метър и деветдесет, с разкошна дълга черна коса - и двамата американци.

Майкъл искаше да каже нещо, но сърцето му биеше учестено, а не искаше никой да разбере. Извади кърпата си, сгъна я и попи горната си устна.

- Тя е жива и е в опасност, онова създание я държи затворена - прошепна той.

- Това не е сигурно - каза Райън. - Не би издържало в съда. Това са само предположения, но фалшивите чекове са друго нещо. Те изискват незабавна намеса.

- Юридическите изказвания са доста объркващи - каза Аарън.

- Да, това е влудяваща бъркотия - каза Пиърс. - Ние изпратихме проби от кръвта, открита тук, на две различни генетични лаборатории и нито една от тях не можа да ни даде еднозначен отговор.

- Дадоха ни отговор - каза Аарън. - Казват, че мострите сигурно са замърсени, защото принадлежат на нечовешки вид примат, който не могат да определят.

Майкъл се усмихна горчиво.

- А какво казва доктор Ларкин? Роуан му е изпратила директно материалите. Какво знае той? Какво му е казала по телефона? Трябва да науча всичко.

- Роуан била много възбудена - каза Пиърс. - Страхувала се, че може да бъде прекъсната. Отчаяно искала Ларкин да получи материалите и да ги занесе в «Кеплингер». Това доста го разтревожило. Ето защо той ни сътрудничи, но е предан на Роуан и не иска да нарушава поверителността, въпреки че споделя нашата тревога.