Ан Райс - Лашър

Аарън също беше опустошен от смъртта на Джифорд. Беше взел Беа под крилото си и я успокояваше по време на целия ритуал в обредния дом, на гробището и пред гробницата. Беше изморен и съсипан, явно нещастен и никакво британско благоприличие не можеше да скрие това. А освен това бе помогнал и за Алисия, която изпадна в истерия и най-сетне бе прибрана в клиника. Той бе стоял до Райън, който съобщи на съпруга и?, че Алисия е болна и недохранена и има нужда от грижи, а той се опита да го удари. Беа вече не криеше все по-нарастващата си привързаност към Аарън; бе открила мъж, на когото може да се разчита, каза тя на Майкъл, докато пътуваха към дома.

Но сега всички разчитаха на Райън Мейфеър, адвоката, който уреждаше всичко за всички - а вече нямаше до себе си Джифорд, която да спори с него, да вярва в него, да му помага. А той вече се бе върнал на работа. «Още не може да осъзнае целия ужас, още е твърде скоро, за да е наистина уплашен», помисли си Майкъл.

- Трябва да вървя - каза той. - Това е положението. Какво трябва да знам? Къде отивам? Какви са последните новини от Роуан? Какви са най-сигурните следи?

Настана тишина. Мона влезе в стаята, над дългите и? къдрици се спускаше бяла панделка. Беше облечена с проста бяла памучна рокля, съвсем уместно облекло за деца във време на траур. Тя затвори вратата зад себе си. Не каза нищо, а и никой не я погледна, никой като че не я забеляза, нито пък обърна внимание, че тя седна на коженото кресло до отсрещната стена и се втренчи през стаята в Майкъл. Той не можеше да я спре, а и всъщност това нямаше значение. Тук не ставаше нищо, което тя да не знаеше или пък да не можеше да узнае. А и вече бяха свързани от общата си тайна. Детето го очароваше също толкова, колкото и го караше да се чувства виновен. Тя беше отговорна за неговото възстановяване и за това, което бе решил да направи сега.

На сутринта той не се бе събудил с въпроса: «Кое е това дете в леглото ми?». Напротив. Знаеше коя е тя.

- Не можеш да заминеш - каза Аарън.

Твърдостта в гласа му хвана Майкъл неподготвен. Той усети, че някак се отнася обратно към Мона, към ласките и? и към подобната на сън поява на Древната Евелин на улицата.

- Не знаеш за какво става дума - настоя Аарън.

- И за какво става дума?

- Не мислехме, че трябва да ти кажем всичко - каза Райън, - но преди да продължим, нека ти обясня. Не знаем къде точно е Роуан, нито какво се е случило с нея. Не искам да кажа, че и? се е случило нещо лошо.

- Говори ли с лекаря? - попита Пиърс, като че събудил се внезапно и готов за бизнес. - Той каза ли, че вече си се възстановил достатъчно?

- Господа, добре съм. Ще открия жена си. А сега ми кажете кой води разследването.

Аарън се прокашля типично по британски, това беше обичайната му увертюра, преди да заговори.

- Таламаска и семейство Мейфеър не успяха да я открият. С други думи, едно много усилено разследване и огромните разходи не доведоха до нищо.

- Разбирам.

- Ето какво знаем. Роуан е заминала оттук с висок тъмнокос мъж. Както знаеш, забелязана е с него в самолета за Ню Йорк. Определено е била в Цюрих в края на годината и оттам е заминала за Париж, а от Париж - за Шотландия. По-късно е била в Женева. От Женева може би отново се е върнала в Ню Йорк, но не сме сигурни.

- Искате да кажете, че вероятно е пак в Щатите.

- Вероятно - каза Райън. - Но не знаем със сигурност. - Замълча, сякаш само това имаше да каже или пък просто събираше мислите си.

- Тя и онзи мъж - започна Аарън - са видени в Донелайт. В това като че няма никакво съмнение. Знаем, че е била в Цюрих само от банковите транзакции, които е наредила, в Париж - защото там е направила медицинските изследвания, които по-късно е изпратила на доктор Ларкин в Калифорния. В Женева - защото оттам се е обадила на лекаря и пак оттам е изпратила медицинските проби. Направила е тестове и в една клиника там, а после е изпратила всичко на доктор Ларкин.

- Обадила се е на този лекар? Той наистина ли е говорил с нея?

Това го обнадежди; трябваше да бъде нещо по-различно от болката, която почувства. Усети, че лицето му се зачервява. «Обадила се е, но не на мен. Обадила се е на стария си приятел в Сан Франциско.» Опита се да изглежда спокоен, готов да чуе всичко.

- Да - каза Аарън, - обадила се е на доктор Ларкин на дванайсети февруари. Била е кратка. Казала му, че изпраща медицински документи, проби и прочие, че трябва да ги занесе в института «Кеплингер» за анализ. Казала и че пак ще му се обади, че въпросът е поверителен. Споменала, че може да бъде прекъсната всеки момент. Звучала така, сякаш е в опасност.