Ан Райс - Лашър

Той запрелиства крехките страници, спря се на една и зачете ръкописните букви: «Ашлар, крал на Дръмард».

Прочете внимателно текста и ми го преведе, като си водеше бележки с молив в един бележник.

«Кралят на езичниците Ашлар, обичан от народа си, съпруг на кралица Джанет. Управници на Хай Диърмаш далеч на север от Великата долина в шотландските гори. Покръстени през 566 година от свети Колумба от Ирландия. Да, ето, това е легендата за свети Ашлар. Умрял в Дръмард, където се издигала огромна катедрала с неговото име. Дръмард по-късно става Донелайт. Реликви… изцеления… о, но жена му, Джанет, отказала да се покръсти и била изгорена на клада заради упорството и гордостта си. И после, когато великият светец скърбял за нея, на мястото на кладата бликнал извор, в който били покръстени хиляди.»

Образът буквално ме парализира. Джанет, изгорена на клада. Светецът, магическият извор. Бях твърде смаян, за да мога да проговоря.

Ученият беше извънредно развълнуван. Той бързо ми обеща, че ще направи препис и ще ми го изпрати.

Разгледахме и други стари книги и намерихме в историята на пиктите пак имената на Ашлар и Джанет и страховитата история за нейния отказ да приеме християнството. Предпочела да умре на кладата, като проклела сродниците си и съпруга си, защото искала да се издигне чрез пламъците при боговете, вместо да живее с боязливите християни.

- Всичко това са легенди. Всъщност никой не знае нищо конкретно за пиктите и това е доста объркващо. Дори не можем да твърдим със сигурност, че са пикти. Вижте тези думи на келтски, те означават «високите мъже и жени от долината». И това тук, то се превежда грубо като «големите деца». А, ето и това: «Крал Ашлар, победил датчаните през 567 година, размахвал пламтящ кръст пред бягащата им армия. Джанет, дъщеря на Рандъл, изгорена на клада от клана на Ашлар през 567 година, въпреки че самият светец умолявал своите новопокръстени последователи да проявят милост».

Той извади още една книга - «Легенди на планинските шотландци»

- О, ето тук. «Свети Ашлар, все още почитан в някои райони на Шотландия през последните шестнайсет века, основно от младите момичета, които искат да се изпълнят най-съкровените им желания. Не е същински каноничен светец.»

Затвори книгата и добави:

- Е, не ме изненадва, че не е каноничен светец. Всичко това е по-скоро легенда, отколкото история. Явно не е канонизиран от Рим, разбирате ли? Имаме си работа с още един свети Кристофър.

- Да, зная - отвърнах, но не казах нищо повече, защото бях потънал в спомените. Видях съвсем ясно катедралата, за първи път видях самите и? прозорци - високи, тесни, с цветни витражи, които не образуваха конкретно изображение, а бяха по-скоро стъклена мозайка от златно, червено и синьо - и големят прозорец с розата, да, с розата! Внезапно видях пламъците и стъклата потрепериха. Чух виковете на тълпата. Бях насред случващото се и буквално усещах тялото си, когато се обърнах срещу идващата тълпа, разперил ръце пред хората!

Съвзех се и забелязах, че старият професор ме гледа с любопитство.

- Вие май много се интересувате от тези неща?

- Да, изпитвам почти нечестива страст - отвърнах. - Катедралата обаче е от дванайсети век. Това не е твърде рано, за да бъде наречено история.

- Не, наистина - рече той и отиде до друга лавица, при цяла серия книги за църкви и руини в Шотландия. - Но много е загубено. Ако не беше настоящият научен интерес към тези неща, всяка следа от католическите постройки щеше да бъде… ето «Катедрали в планинска Шотландия».

«Катедралата в Донелайт, под патронажа на клана Донелайт, е значително разширена от 1205 до 1266 година от неговите водачи. Специален Коледен молебен, проведен от францисканските монаси, привлича хиляди поклонници от близкия регион. Не са останали никакви записи от онова време, но членовете на клана Донелайт си остават нейни покровители. Смята се, че някои от записите се намират в Италия.»

Въздъхнах. Не исках пак да се отнасям в спомени. На какво ме учеха те?

Той обърна няколко страници и продължи:

- О, ето тук, грубо родословно дърво на клана Донелайт. Крал Ашлар, после вижте тук, правнук Ашлар Достопочтени, и още един наследник - Ашлар Благословени, оженил се за норманската кралица Мора. Боже, явно има доста Ашларовци.

- Така изглежда.

- И тук също - Ашлар и пак Ашлар. Може да се проследи как е било наследявано името, ако приемем, разбира се, че всички тези владетели са съществували! Представителите на шотландските кланове обичат да правят подобни произволни родословия. Знае ли човек.