Ан Райс - Лашър

- Вещерство - рекох. - Там е имало вещерство. Нали са изгаряли хора на клада през седемнайсети век. Какво знаете за това?

- О, отвратителна история. Сузан, доячката от Донелайт. По една случайност имам ценна информация за нея, един от оригиналните памфлети, които са се разпространявали в онези дни от ловците на вещици.

Той отиде до шкафа и извади смачкано книжле в малък формат. Видях груба литография на жена, погълната от пламъци, които приличаха повече на огромни листа, отколкото на огнени езици. А отдолу с дебели букви бе изписано: «Историята на вещицата от Донелайт».

- Ще купя това - рекох.

- За нищо на света - отвърна той. - Но ще ви направя копие.

- Добре - съгласих се и извадих от портфейла си пачка американски долари.

- Това ще стигне, ще стигне. Не се увличайте! Явно сте доста погълнат от тази история. Със сигурност е заради ирландската ви кръв. Французите по принцип са много по-сдържани. Внучката ми ще направи копието, няма да и? отнеме много време. Ще ви изпрати красив препис на пергамент.

- Добре, а сега ми разкажете за какво става дума.

- О, все същите стари глупости. Такива памфлети са циркулирали из цяла Европа. Този е отпечатан в Единбург през 1670 година. Разказва как знахарката Сузан попаднала под властта на Сатаната и му отдала душата си. Как била измъчвана и изгорена, а дъщеря и?, зачената по време на майския празник, била пощадена, защото дете, заченато на първи май, било свято за Бог и никой не смеел да го докосне. Накрая я поверили на някакъв калвинистки свещеник, който я отвел в Швейцария, за да спаси душата и?. Казвал се Петир ван Абел.

- Петир ван Абел? Сигурен ли сте? Там ли го пише? - Едва успях да сдържа вълнението си. Това бе единственото писмено доказателство, че историята на Мари Клодет е истина. Не посмях да кажа, че Петир е мой прародител. Достатъчно неловко бе, че бях син на Тайрон Макнамара. Просто замълчах потресен и дори се замислих дали да не открадна този памфлет.

- Да, наистина го пише, Петир ван Абел - рече той. - Памфлетът е написан от свещеник от Единбург и е отпечатан тук. Продавал се е доста добре. Тези неща са били много популярни тогава, както списанията днес. Представете си хора, седнали край огъня и втренчени в ужасната картинка на горкото изгарящо момиче. Сигурно знаете, че през седемнайсети век са изгаряли вещици и тук в Единбург - при Вещерския кладенец, на Еспланадата.

Измърморих нещо съчувствено, но бях така зашеметен от това малко откритие, че не можех да мисля ясно. Ако си бях позволил, отново щях да бъда повлечен от спомените на Лашър, затова побързах да продължа с въпросите:

- Но катедралата отдавна е била разрушена, когато са изгорили тази вещица, нали?

- Да, случило се е много след това. Там горе вече имало само овчари. Но трябва да разберете, че според някои историци преследванията на вещици са последната частица от враждата между протестанти и католици. Вероятно в това има някаква истина. Всъщност те твърдят следното - след Джон Нокс животът станал много еднообразен, с изчезването на статуите и красивите витражи, след забраната на старите латински химни, след изоставянето на колоритните местни привички, хората се върнали донякъде към езическите церемонии, колкото да внесат малко цвят в живота си.

- Мислите ли, че това е бил случаят в Донелайт?

- Не. Делото срещу тази вещица е съвсем типично. Графът на Донелайт бил беден човек, който живеел в зловещия си замък. Не знаем нищо за него, освен че е загинал по-късно в пожар, заедно със синовете и внуците си. Вещицата била бедна знахарка от селото, обвинили я, че е омагьосала някаква друга нещастна жена. Не става дума за никакви вещерски сборища. Но знае ли човек, може да са се провеждали на други места. Та тази жена често ходела в каменния кръг и това също било използвано срещу нея.

- Каменният кръг. Какво знаете за него?

- Все противоречиви неща. Някои казват, че е стар като Стоунхендж, или дори повече. Аз мисля, че има нещо общо с пиктите и че по камъните е имало някакви изображения. Те са много груби и все с различна форма. Останки от онова, което е било преди, и според мен по някое време нарочно са изстъргани - всички надписи и изображения са били изличени, а останалото са свършили вятърът, слънцето и дъждът.

Той отвори малка книжка с някакви картинки.

- Това е изкуството на пиктите - рече той.

Изведнъж почувствах ужасна дезориентация. Не знам какво ми стана, но никога няма да го забравя. Гледах тези воини, редица след редица груби малки фигурки, изрисувани в профил, с щитове и мечове.