Ан Райс - Лашър

Мери Бет стоеше пред прозореца. Като много италиански момичета, и тя бе съзряла в южняшката жега. Изглеждаше като сочно цвете в червената си рокля - тясна в талията, широкопола - която караше бедрата и гърдите и? да изглеждат още по-разкошни. Видях я как сведе глава, докосна с устни ръцете си и изпрати въздушна целувка на демона.

Той бавно я обгърна, вдигна я и започна да гали косата и?, да я извива и да я пуска да пада отново. Тя остави главата му да легне на раменете и?. Отдаваше му се.

Аз се обърнах. Чаках мрачно в тишина.

Най-сетне той дойде при мен.

- Обичам те, Жулиен.

- Ще се въплътиш ли? Ще продължиш ли да ни обсипваш с благодат, нас - твоите деца, твоите помощници и вещици?

- Да, Жулиен.

- Нека идем в Донелайт - казах аз, като внимателно подбирах думите си. - Нека видим долчинката, където се е родило нашето семейство. Позволи ми да положа цветя в зелената долина, където Сузан е била изгорена жива.

Това беше ужасна, срамна лъжа! Исках да направя това, колкото исках да свиря на гайда или пък да нося шотландска поличка! Но бях решен да ида в Донелайт, за да разбера и да стигна до ядрото на тази мистерия!

- Добре - рече Лашър, явно повярвал. Все пак кой можеше да го излъже по-добре от мен?

- Когато идем там, хвани ме за ръката - продължих аз. - И ми кажи каквото трябва да знам.

- Добре - каза той примирено. - Само напуснете тази отвратителна католическа страна. Напуснете тези италианци и сриващата им се църква. Махайте се оттук. Идете на север, да, аз също ще дойда с вас, вашият слуга и ваш любовник - Лашър.

- Добре - отвърнах и като се опитах да повярвам в думите си от цялото си сърце, казах: - Обичам те така, както ти обичаш мен! - И в този миг от очите ми потекоха сълзи.

- Някой ден ще се опознаем по-добре в мрака, Жулиен - отвърна той. - Ще се срещнем като призраци, които бродят из стаите на Първа улица. Аз трябва да бъда в плът. Вещиците трябва да благоденстват.

Сметнах тази мисъл за ужасяваща, но не казах нищо. Бъди сигурен, Майкъл, това не стана така. Аз съм в селение, в което няма нито една друга душа.

Тези неща не могат да се обяснят, дори сега разбирането ми за тях е твърде смътно, за да мога да го формулирам. Знам само, че ти и аз сме тук, че аз те виждам и ти ме виждаш. Може би единствено това трябва да разбират съществата в което и да е селение.

Тогава обаче не го знаех. Не можех да разбера огромната самота на прикования към земята дух, както не можеше да го разбере което и да е човешко същество. Бях в плът, като теб, и не знаех нищо друго - не разбрах тази безкрайност и изкуплението, в което пребивавам сега. Тогава притежавах наивитета на живите, а сега - объркването и копнежа на мъртвите.

Моли се, когато свърша тази история да премина към нещо по-велико. Дори наказанието със сигурност има своя форма, своя цел, някакъв смисъл. Не мога да си представя вечните пламъци, но мога да си представя вечния смисъл.

Веднага напуснахме Италия, както поиска демонът. Тръгнахме на север, като спряхме за два дни в Париж, преди да прекосим Ламанша и да поемем към Единбург.

Демонът изглеждаше спокоен. Когато се опитах да го заговоря, той казваше само: «Помня Сузан» и нещо крайно безутешно в неговия типичен маниер.

В Единбург се случи нещо забележително. Мери Бет, и то в мое присъствие, помоли демона да излезе с нея, за да я пази. Тя, която бе излизала с мен дегизирана, сега щеше да броди сама, в компанията единствено на Лашър. С други думи, тя примами Лашър навън и излезе с подсвиркване. Беше се облякла като мъж - със сако от туид и бричове. Косата и? беше прибрана под малка безформена шапка, а стъпалата и? бяха големи като на момче.

Щом останах сам, аз отидох в университета на Единбург, за да потърся най-добрия професор по история и скоро се срещнах с него. С помощта на малко алкохол и пари ние скоро се усамотихме в кабинета му.

Той имаше очарователна къща в Стария град, който много от богаташите вече бяха напуснали. Професорът го предпочиташе, защото знаеше цялата му история. Стаите бяха изпълнени с книги, книги имаше дори по стените на тесните коридори и на стълбищните площадки.

Той беше благоразположено и дребно създание - с лъскава плешива глава, сребърни очила и доста живописни бели мустаци, каквито бяха модни тогава. Говореше със силен шотландски акцент и беше лудо влюбен във фолклора на своята страна. Стаите му бяха претъпкани с портрети на Робърт Бърнс и кралица Мери Шотландска, както и на Робърт I Брус и дори на Хубавия принц Чарли.