Ан Райс - Лашър

- Когато се върнем, искам сладоледена торта и кафе.

- Няма проблем - каза Джералд, сякаш за него това бе първата смислена реплика на Ларк.

Докторът се засмя. Зачуди се дали Марта има роднини, които да идат с нея на погребението на Фланаган.

Двайсет

Историята на Жулиен, продължение

Нека мина бързо на въпроса. Видях бруления от ветровете призрачен пейзаж на Донелайт чак през 1888 година. Моите «спомени» продължиха в същия дух, въпреки че с тях се примесваха все по-объркващи подробности.

По това време Мери Бет вече бе станала могъща вещица, много по-схватлива, хитра и философски настроена от Катерин, Маргьорит и дори от Мари Клодет, доколкото можех да преценя. Но Мери Бет принадлежеше на друга епоха - на епохата след войната, след кринолините, ако мога така да се изразя.

Тя бе мой съмишленик в три насоки: в грижите за семейството, в търсенето на удоволствия и в правенето на пари. Стана моя довереница и единственият ми приятел.

През тези години имах много любовници - мъже и жени. Бях женен. Скъпата ми съпруга, Сузет, която много обичах по мой егоистичен начин, ме дари с четири деца. Иска ми се да ти разкажа историята за всичко това, защото ми се струва, че онова, което върши човек, е част от моралната тъкан на неговото същество. А това важи с най-голяма сила за мен.

Само че няма време. Нека само обясня, че колкото и близък да бях с жена си, любовниците и децата си, единствено Мери Бет бе приятелят, с когото споделях наученото за Лашър - с всичките му тегоби и опасности.

През този период Ню Орлиънс беше място на поквара, пълно с проститутки, игрални домове - сцена, на която можеше да бъде видян спектакълът на живота с цялата му долнопробност и жестокост. Аз обожавах това, не се страхувах от нищо и преследвах страстите си. Мери Бет, облечена като момче, ме съпровождаше навсякъде. Синовете си опитах донякъде да защитя - изпратих ги в училища на Изток, за да ги подготвя за бъдещото благоденствие. Мери Бет обаче захраних с много по-силна храна.

Тя беше най-интелигентното човешко същество, което съм познавал. Нищо в бизнеса, политиката или в която и да е област, не можеше да и? се опре. Беше хладнокръвна, непреклонна, логична, но най-вече невъобразимо умна. Виждаше общата схема на нещата.

И рано разбра, че демонът не може много.

Нека ти дам пример. В началото на осемдесетте на деветнайсети век в Ню Орлиънс имаше музикант на име Слепия Хенри. Той беше гений-идиот. Можеше да изсвири всичко на пианото - Моцарт, Бетовен, Готшалк, но иначе си беше наистина пълен идиот.

Веднъж с Мери Бет бяхме на негов концерт и тя написа на програмата си, под носа на демона, който бе напълно погълнат от музиката: «Слепият Хенри и Лашър - същата форма на интелект».

И беше напълно права. Но този въпрос е твърде мистериозен, за да можем сега да го развием в дълбочина. Днес ти знаеш много повече за лудите гении, за децата аутисти и прочие. Но по свой начин тя се опитваше да ми каже, че Лашър не може да постави нищо научено или възприето в някакъв реален контекст. Ние, живите, имаме контекст, защото знаем какво чувстваме. Това мъртво същество нямаше.

Тъй като разбра това на много ранна възраст, Мери Бет не митологизира призрака. Когато и? казах, че той е отмъстителен дух, тя сви рамене и просто се замисли върху това.

Но - и тук е ключът - тя не презираше Лашър като мен.

Напротив, обичаше го и той имаше с нея близка емоционална връзка, която пораждаше в Мери Бет съчувствие към него, каквото аз никога не бях изпитвал.

Щом видях това, щом я видях да кима на моите иронични забележки и внимателно завоалирани предупреждения, щом разбрах, че ме разбира перфектно и все пак го обича, аз разбрах защо той винаги предпочита жените пред мъжете. Защото играеше точно на онази женска струна, която у мъжете не е така силна. Жените са много по-склонни да се влюбят, да изпитат съчувствие, да бъдат очаровани, което всъщност им носи еротично удоволствие.

Разбира се, според мен това беше слабост. Слабост. Когато и? го казах, тя се засмя: «Звучи като едновремешните обвинения на инквизиторите към вещиците, че жените са по-податливи към лукавствата на Дявола, защото са по-глупави. Засрами се, Жулиен. Може би просто съм по-способна да обичам от теб».

Цял живот спорихме за това. Цял живот.

Веднъж, в един разгорещен разговор, предположих, че повечето жени са морално дефектни и могат да бъдат принудени да направят всичко. Тя тихо отбеляза, че изпитва дълбоко морално задължение към Лашър, което аз, прагматичният дипломат, не изпитвам. Аз съм бил морално дефектният, рече тя. И вероятно беше права.